Състезатели

NULL

Станислава Стефанова – 10.клас Профилирана гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич

Гласувай
Брой гласове:
12

СЕЯЧ НА ВЯРА И ЛЮБОВ

                                                Есе

 

 

                Дяконе…

                Не си оставен в безпаметното минало. И днес огряваш с бяла светлина сърцето на българския свят, а името ти с гордост се предава на новите потомци - чисто и неопетнено. Безутешният плач на родината по тебе още отеква дълбоко в народната съвест. Споменът за предателството продължава да виси на бесилото. И сияеш във висините на вечността, обгърнат в необятно преклонение пред святото ти дело…

                Това бе твоят Рай…

                Връзката на духа ти с твоя Бог. Монашеското расо обличаше душата ти, устремена към християнския мир. От него почерпи любовта към ближния, която порасна в безкористна готовност да служиш на дело, по-голямо от самия теб. И дори на бесилото пожела да те запомнят и споменават като йеродякон Игнатий, защото християнската ти вяра се превърна в твоя човешка същност и осъзнатост дори за неизбежното.

                   А Адът…

                   Адът беше робски. Отчаянието носеше на гръб мъката на всеки изгубен живот, дръзнал да посее вяра. И тогава се изправи ти, изпрати те историята – един безстрашен син на своята родина. Душата ти не се побираше в робските окови на манастирската килия. Скиташе се, търсеше, рискуваше, мечтаеше и вярваше. Пръв съзря в духовността си лика на избавлението и го сочеше непримиримо пред слепите очи на своите събратя. Даде всичко за тази древна изстрадала земя  и опази спомена за нея, за да види народът й светлината на свещените ти думи и да почувства копнежа за чиста и свята република. Така сътвори духовния рай и блажения блян за свободно отечество. Закърпи народния дух и събра камъните на пробудената воля, за да се издигнат като крепост. Съвестта ти поведе един изплашен народ към безумен порив за свобода. И всеки повярва в идеала и споделяше бунтовната жажда за справедливост. Камък по камък повече от хилядолетие тази земя е бранена с плът и над нея вятърът може да развява само знамето на българския дух.

 

                   Новият Рай…

                   Завръщането в Рая започва със свободата. Родолюбието на един човек преобърна пътя на историята и на всеки, докоснал се до неговата истина. Примерът му беше път за всички, които вдигнаха глава и тръгнаха след него. В тази титанична саможертва народът откри своята смърт и своето спасение. И там, на необозримия връх на вечността, се извиси безсмъртието на победилата духовна свобода.

                    Ад или Рай е днешното време…

                    Кой помни твоя идеал?! Кой пази  в сърцето си великото слово на духовната добродетел?! Вятърът заличи тежестта на стъпките ти, времето заглуши гръмкостта на думите ти, заспаха умовете на днешните покорни хора. Гледат образа ти на плоския портрет, но помнят ли скритото в душата ти, разбират  ли величието на твоята личност. Очите ти пораждат ли и днес нетърпим копнеж за свобода. Успя ли  бесилото безпощадно да прободе народното сърце и там да увисне  безвъзвратно загубената човешка искра. Но последният взор на очите ти засия със светлината на твоята вяра, за да буди умовете, заключени в незнание. На тях говорят сините ти дълбини от плоския портрет.

                     Дяконе…

                     Според вярата си прие неизбежния край за начало. Не доживя свободата, но на бесилото я извоюва и я спечели по пътя до него, за да бъдеш сеяч на достойнство и проста любов. Такава, каквото я научи от Бог.




УЧАСТНИЦИ: