Състезатели

NULL

Димитър Иванов

Брой гласове:
122

 

 

Преди девет години родих се на тази земя, не коя да е а Българската. Вдишах за първи път от чистия български въздух. Отворих очи и видях хората, които са ме създали именно това са най – гордите родители дали най - българското има на своя син Димитър.

Не знам защо, но бях сигурен още докато бях в утробата на мама, че във вените ми тече българска кръв, която ще нося с гордост в тялото си и с радост и признание ще изричам „Аз съм българче“.

Израствах година след година с традициите и празниците на Българската държава, която съществува вече 1337 години, а празниците са се спазвали още от моите прабаби и прадядовци. Знаех какво е да сурвакам на „Сурва“, да ми вържат мартеница на Първи март, да сборя яйце и да усетя, че в ръцете си държа борак на Великден. Влизах в църква и палех свещ на Димитровден пред иконата на св. Димитър и знаех, че той ме ръководи и закриля. Бъдни вечер бе за мен и моето семейство един от най – светлите семейни празници които само в България се усещат и празнуват с висок дух и от сърце.

Когато ходехме на почивка виждах високите планини и сините морета, които Иван Вазов споменава в стихотворението си. До този момент аз не ги познавах, но още щом се докосвах до тях ги обиквах и си казвах това е моята първа радост.

Аз съм българче и расна в дни велики в славно време и прославям аз съдбата за това юнашко бреме.

България е част от мен и аз съм част от нея, защото тук съм се родил и всичко което обичам е тук семейството ми, домът ми и приятелите ми.

С дух и чест израствам аз в България, гордея се с това, че се наричам българин, за туй че нося в сърцето си богатството на нашата родина мила.

Обичам България!

 

 



УЧАСТНИЦИ: