Състезатели

NULL

Димитър Тумбалов

Брой гласове:
302

 

 

 

България – така се нарича моята родина. Наричам я „моя“, защото сърцето ми я обикна още с първото стихче за нея . Наричам я „родина”, защото ми е близка, колкото мама и татко.

„Аз съм българче” казвам всеки път, когато се запознавам с непознати.

Заставам пред картата. Погледът ми се спира на зелените полета, на реките, Черното море и високите планини. Не всичко ми е познато, защото съм малък, но изпитвам желание да я нарисувам в най-ярки цветове. После решавам, че картината ми всъщност ще покаже само част от красотата й и се замислям как да разкажа вековната й история.

Записвам датата–681. Тогава хан Аспарух, забил меча си тук. През вековете много чужди народи са искали да притежават тази земя, но никои не е успял да победи силата на бългаския народ, красотата на българския език, обичаите на дедите ни и традиции ни. Това ме кара да се гордея, че съм българин. Горд съм със сладкото кисело мляко, с изобилието от плодове и зеленчуци в нашите градини, с топлата минерална вода, с красивото ни море, с прохладните ни гори и снежните ни планини, с билките в полята, със старите занаяти, с победите на днешните известни българи.

Сега се чувствам наистина щастлив. Поглеждам в тетрадката и се усмихвам доволен.“Аз съм българче“, което винаги ще пази историята, българския език и красивата природа. Защото няма нищо по-светло от родното слънце, нищо по-мило от родния дом, и нищо по-скъпо от сърцето на мама. 



УЧАСТНИЦИ: