Състезатели

NULL

Елена Попова

Брой гласове:
3

 

 

 

Темата на есето ме връща в първи клас, когато с трепет рецитирах вълнуващите слова на Иван Вазов. Тогава разбрах същността на думата татковина - бащин дом. Моят бащин дом се намира в град Петрич. В него се чувствам като щастлива птичка в гнездо. Погледът ми опира до Беласица, Пирин и Огражден. Планините белязват душата ми с красотата на заснежените си върхове през зимата, с пъстрите багри през есента и с прохладната си зеленина през пролетта и лятото.

с хубости, блага обилна

е родината ми мила

  Езера, реки и планини, равнини и низини - това природно разнообразие е богатството на моята родина. Пясъчните пирамиди край Мелник, Белоградчишките скали, Мадарският конник, гробниците в Долината на тракийските царе, са природни и исторически блага. Радостна съм, че ги има, защото вълнуват моето детско сърце!

  Българските неравноделни тактове са осмото чудо на света и успешно го популяризира  ансамбъл ,,Българе“. Когато чуя тези ритми, заиграва цялото ми тяло. Аз също пея. Да виждам българското знаме, да чувствам атмосферата на сцената и в залата, да бъда сред мои връстници е приказно!

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе

  Българите сме юнашко племе, защото българсият дух е оживал през вековете. Народ, който има Празник на буквите, Празник на народните будители ще пребъде през вековете. През всичките 1337 години нашата държава винаги се е казвала България! Имената на Паисий, Левски и Ботев, на Каравелов и Вазов са знамена, под които вървим ние - младото поколение българи. За да я има България, за да ни има нас - българите!

 



УЧАСТНИЦИ: