Състезатели

NULL

Селин Исмет

Брой гласове:
27

 

 

 

Аз съм българче, но дали другите ме възприемат така? Питам, защото знам колко е трудно други хора да ти подсказват, че си различен. 

            Живея в малко село, уча в друго. Уча старателно, обичам да спортувам. Говоря български език с известно притеснение. Моят майчин език е турски, мисля на този език, подреждам думите по този начин и когато говоря на български, го правя с акцент и не звучи добре.В класа ни има само едно българче. Моите приятели говорят турски език и аз им отговарям по същия начин.

Всъщност не става дума за това как говориш, а какво чувстваш. Мама и татко ме учат да съм българка и туркиня. В началото ми беше трудно, дори и обидно. После започнах да осъзнавам, че в малкото село, където хората са от една религия, има невидима граница. Тя те  държи затворен и не ти разрешава да се промениш. Обичам българския език. Обичам България. Родена съм тук и тука са всичките ми спомени. Чакам празниците. Обичам Коледа. Спазвам и традициите  на своя народ.

            Мисля, че българин е не само този, който се е родил и живее в България, а и този, които се чувства такъв. Има безразлични хора. За тях аз съм лицемерна и щом съм с мюсюлманска вяра, трябва да се чувствам само като част от обществото на мюсюлманите. От малка с много радост декламирам „Аз съм българче“. Чувала съм да казват: „Тази пък каква българка е“! Нима нямам право? 

Спомняте ли си приказката „Грозното патенце“? От нея запомних, че е важно да имаш добро сърце. То ще ти помогне да не се чувстваш обиден, ако ти подсказват, че си различен. Затова с гордост твърдя: „Аз съм българче, защото искам да бъда такова”!



УЧАСТНИЦИ: