Състезатели

NULL

Татяна Шалаверова

Брой гласове:
30

 

 

 

Съкровено кътче в сърцето ми

     Отидох до прозореца и дръпнах щорите. Гледката ми беше непозната. Сред високите, наредени плътно една до друга сгради се мярваше по някое изсъхнало дръвче. Улиците бяха претъпкани с хора. Гледах лицата им, но ми се струваха  сиви и далечни. Някой ми помаха. Каза ми нещо на чужд език. Аз му отвърнах, но и от моята уста излезе непозната реч. Чувствах се… изгубена. Всичко ми беше безразлично. Изведнъж  притъмня.

   Отворих очи. Огледах се. Всичко това  било сън. Първо погледнах към прозореца, станах и го отворих. Пред мен се откриха приветливи къщи с големи дворове, целите в цветя и дървета. Знаех, че съм си у дома - в България. Замислих се. Един обикновен сън ме бе накарал да изпитам носталгия по родината си. Сега всичко, което бях пренебрегвала преди, ми се струваше толкова скъпо: всяко цвете, всяка птичка.

   Въпреки че България не е от  най-богатите държави, тя е една от най-красивите. Тук има както високи планини, така и големи равнини и низини, море. Известни сме в целия свят с розовото си масло. Но това не е най-същественото. Тук съм се родила, тук съм живяла и ЩЕ ЖИВЕЯ. Тук са моето семейство, приятелите, домът ми. За мен България не е само шепа пръст. За мен тя е единствена и незаменима. За мен тя е целият свят.

  Родината е  най-съкровеното кътче в сърцето на човека. Където и да отиде, той винаги носи в мислите си своето родно място. Където и да ходим, каквото и да правим, винаги се връщаме у дома. „Накъде ли вървим?” – пита Новалис. - Винаги към своя дом”.

 Дори ако Съдбата ми отреди да живея в далечна страна, винаги ще нося родината в себе си. Ще си остана българка.



УЧАСТНИЦИ: