Състезатели

NULL

Боян Шабанов

Брой гласове:
347

 

 

                                                                   ХОРО

 

 

          Ей такъв съм си аз , от малък. Става ли нещо българско наоколо –там съм. Не ми се стои на мен пред компютъра . На мен ми дай , да ходя, да гледам, да чувствам.

          Странно ти е на тебе , брат, знам. Не мога да ти опиша с думи. То не се описва –чувства се.

Танците събират хората . А мен ме викат. Как да не ида?              

            Раз-два , раз-два. Една минута  и  ме няма. Спирам да усещам тялото си. Не аз, духът ми се движи.

Чувам как тъпанът отмерва ритъма. Всеки удар  отеква вътре в мен.   Хем ме води , хем ме пренася някъде.

         Той е тропот на буйни коне, смели ездачи, той е изстрел от пушка . Той е  развяно от вятъра знаме. Той е последният удар на сърцето на паднал герой.

         Гайдата ли?  Тя пее и плаче. Омайва те .  Разплаква. Бръква ти в душицата. Разкъсва те на хиляди парченца и пак те събира. После те изкачва на оная планина, чак на върха , за да погледнеш отвисоко   и да се изпълниш отвътре целия. Така да се изпълниш , че да не можеш да поемеш повече...

        И кавалът може да плаче, ама на мен ми говори.   За ромона на потоците, за растенето на боровете –високо да стигнат небето. За  говора на хората на  седянка, за приказките на баба . За дом, за игри , за детство.

     А гъдулката ме пренася другаде. Под дъба , когато есенният вятър рони листата му.  Дочувам шепота на хилядите човешки истории, случили се ,случващи се ...

       Хорото е като безкрайна златна река, която тече и те отнася. То е живот, пъстър и безкраен.  Усещаш пулса в ушите си , ритъма на сърцето си и всяка капчица кръв във вените си.

       Ела,  да поиграем. Да се хванем на хорото , за да почувстваш тая древна кръв, която тече в нас и където и да сме –ще ни вика.

Няма спасение от повика на корените.Никога! Повярвай ми!

 



УЧАСТНИЦИ: