Състезатели

NULL

Лилия Николаева

Брой гласове:
129

 

 

 

Писмо Адрес: България До моята баба на село Здравей, мила бабо, често искам да ти звънна да ти чуя гласа, но нали все включвате скайпа с леля само в неделя. Мъчно ми е ,бабо, и трудно. Мама няма време за нас, все тича да работи, за да сме добре. Пиша домашни сама- а когато бяхме при теб, сричахме и пишехме двете, а ти после ми приготвяше баничка или сладкиш, за да ме наградиш за старанието. Сега,бабо, пиша сама и после стоплям храната от лъскавата опаковка в микровълновата печка и мисля все за теб и уханието на прясно приготвена храна. Тежко ми е, бабо, тук-все сама се скитам по градски транспорт и хипермаркети. Друго си беше с теб- тичах на воля из двора, за училище ти ме събуждаше с целувка. Тук ме събужда сложен часовник. Сама хапвам набързо студения залък. Тичам за автобуса в същия хаос и лудешки бяг- за къде? – не знам. Студената къща ме посреща. При тебе беше друго, знам, ти ме чакаше на вратите вкъщи, печката на дърва гореше. Искам, бабо, при тебе- кажи ти на мама,моля те, знам , че тебе те слуша. Искам да ходя за риба на реката кристална, искам с теб и с кучето в гората да бродя- не искам вече паркове заградени, не искам, бабо, басейн. Искам да събирам яйцата на двора, чушка да си откъсна и морков да захрупам. Хайде, чао за сега! И пиши като не знаеш да пуснеш компютъра без леля!



УЧАСТНИЦИ: