Състезатели

NULL

Никол Петрова

Брой гласове:
231

 

 

Всичко българско ме докосва дълбоко. И музиката на народния гений , и четката на майстор–художник , и везбата на трудолюбива женска ръка. И родните думи , които нареждат , описват , плачат или възхваляват. И ако трябва да взема едничко парченце от огромния пъзел , наречен Родина, то днес си избирам този: Нишки. Едните бели ,чисти като пролетна роса. Другите – обагрени с цветовете на различни билки , набрани с любов. Изглеждат толкова различни и пъстри , но и толкова еднакви . Така е и с хората. Имаме толкова различно ежедневие ,но всички имаме един стремеж – да създадем семейство, да запазим корените си, да прекарваме известно време заедно, да си помагаме. Всичко започва с една нишка, с един човек , с една идея. Точно като килим. Багри, нишки, едно единствено съвършено цяло . Синьо– това са морето и небето в една линия.Линията на хоризонта. Жълто – жаркото слънце на България, обляло житните поля в светлина . И от тук до безкрая, всичко блести. Зелено – равни ливади, величествени дървета, гори. Галят окото и създават спокойствие.И тишина. И прохлада. Червено– розите , покрили дуварите на селските къщи. Жаравата под краката на нестинарите. Кръвта на убитите синове на България. Черно– като въглените в огнището рано сутрин, пазейки спомена за вечерта. Нишки– бели , сини, жълти, червени,черни... И за да стане килим е нужна една ръка да ги води, да ги свързва , да ги преплита с любов. Може би любовта е червена. Или всеки път има различен цвят. Понякога тих и светъл, понякога тъмен и страстен. Любовта е нещото , което поддържа пламъчето живо . И затова се връщаме, винаги се връщаме у дома.



УЧАСТНИЦИ: