Състезатели

NULL

Мичо Мичев

Брой гласове:
53

 

 

 

Не съм обикновено българче. Преди живеех трудно и в мизерия. Гледаше ме баща ми. Той беше пияница, жареше ме с коприва, защото играя с деца, които не харесва. Често гладувах, понеже баща ми харчеше парите за алкохол. Три години бях в ЦНСТ ,след като Социалните ме отнеха от баща ми. Сега вече почти година съм в приемно семейство – при Соня и Красимир. Откакто съм при тях се промени всичко, по мъничко, но към добро - поведение, учене, помагам много вкъщи. В това училище съм вече втора година. От начало имах проблеми с някои деца, но сега съм приятел с повечето. В нашия клас има мега хубави момичета, като на първо място е Н. С най-голям напредък съм по история, география, български и английски език. Имам четворки, петици и шестици. Сончето ми помага, като ме изпитва за уроците. Радвам се, че имам по-добър успех, но се радвам и заради Сончето. След обед посещавам Дневния център за хора с увреждания. Там ми помагат за домашните, има компютър, гледам телевизия и разговарям с децата, които могат да говорят. След обед към 16,30 Сончето или Краси ме взимат и се прибираме вкъщи, на село. Палим печката, аз хапвам нещо, те пият кафе. През лятото помагах – метях, чистех на кучето Лъки, поливах зеленчуците.С една дума научих се на много неща. Обичам всички празници, защото в нашето семейство се спазват традициите.На Великден ядохме козунак и боядисани яйца, а на Гергьовден – агне.Скоро наближава Коледа… Сега ми е спокойно, защото договорът с приемните родители е за две години и още една година ще живея при тях. Надявам се след време, като порасна да им помагам. край



УЧАСТНИЦИ: