Състезатели

NULL

Ния Димитрова

Брой гласове:
128

 

 

 

Да съм българче е сила, смелост, гордост! Обагрено в цветове, българското е бяло, зелено, червено. Аз съм българче, което обича да се наслаждава на синьото небе, зелената трева, ароматните цветя, бистрите води, веселите игри... Ухаеща на червена роза, България ми дава сила от танците на нестинарите, от паричката в коледната питка, от силата на моето семейство, събрано около празничната трапеза. Питам мама за смелостта и гордостта. А тя ми отвръща, че това е нашата вяра, традиция, история и обич. Белите заснежени върхове на планините ми дават силата да вярвам, че мога! Зелените треви ми нашепват за българското минало. Червените цветя ми напомнят за българските герои и силата, с която ме обичат мама и татко днес. Когато гледам Дунавската равнина през есента, цветовете ѝ ми напомнят за шарените черги. Зимният вятър ми пее хайдушки песни. Свежата пролет ми напомня, че не бива да забравям легендите за смелите воини. Пъстрото лято носи спомена за наситените цветове на народните носии, които са изработвали моите баби. Впечатлена съм от нестинарския танц върху жарава. Българинът пази своята сила и до днес и чрез хорото я предава на поколенията. Извитото хоро обикаля света и разказва за обичаите ни. А аз разказвам на моите приятелки напуснали България, колко е красива родината ни сега, за детските игри, напомням им да не забравят стъпките на дунавското хоро и народните ни приказки. България е най-хубавото място, защото е моята родина, защото тук обичам и съм обичана, защото тук е сърцето ми! Тук виждам всичко ясно, сякаш се оглеждам в бистрите Рилски езера.



УЧАСТНИЦИ: