Състезатели

NULL

Анисия Димитрова

Брой гласове:
1

България за мен започва от славните коне на Аспарух, дошли тук от далечните земи. Още чувам копитата и звън на мечове, гласове и песни български. Още виждам онази червенобяла нишка, в която се преплитат истини и предания и която не може да бъде прекъсната повече от хиляда години. Години на радост и скърби, възход и падения… Минали хилядолетия, но земята българска до днес е жива в сърцата на родените в нея. Те я носят из нивите на Тракия, в горите на планините, плуват в Черно море. Те я пренасят в страни и континенти по света. И тя е жива в люшналите се български хора по световните площади, ехти с родопската песен в Космоса и е оставила частица в почти всяко световно откритие. България за мен продължава в трибагреник за Станка и Цветана. С Кубрат и Тервел, Лили Иванова и Григор тя пак украсява и оглася сцени и подиуми на планетата. Гори в нестинарските огньове и се къпе в ледените води на Йордановден. И този пламък не угасва, а топли всички нейни чеда – близо и далеч. И всеки се завръща един ден в нейната топла гръд, за да склони уморена глава и да усети животворния дъх. България за мен остава в дома и мястото, в което съм родена. Където първа глътка въздух взех и с малки стъпки тук закрачих. Онова място, където тополи стоят край реката, а небето опира в Средногорието. И всяка пролет по поляните светят топлите пламъчета на минзухарите и чистите сълзи на кокичетата. И всяко лято детска глъч оглася буйната река. И всяка есен се носи аромат на круши, дюли и сочно грозде. И всяка зима пушат коминчетата на сгушените в дълбок сняг къщички. И всяка година се връщам тук – при корените, за да откривам себе си

УЧАСТНИЦИ: