Състезатели

NULL

Стела Николова

Брой гласове:
267

 

 

 

Искам да бъда слънчев лъч, който сутрин милва хубостта на моята България. Да бъда утринна роса, да съм всеки ден в различно кътче на скъпото ми отечество. Искам да бъда тук... сега. И – утре! Здравей, родино! Аз съм тук – едно българче. И те обичам като своя майка, свой дом, свое минало. И настояще. За мене си всичко – земя, море и небе; свобода и полет на мечтите. И болка си, и радост! На изток посрещаш всяко утро, което искри върху вълните. Там е морето... моето море. Стъпките по пясъка, солта и лъчите в детските очи. Вълните говорят и записват върху пясъка твоя живот. Невидима ръка чертае букви – нашето А, Бе – и те разказват. Притъмнява. Потъвам в мрака на твоята болка, отдалече вървят към мене ослепените Самуилови воини, чувам стоновете на затворените в църквите на Батак и Перущица мои предци. После изсветлява. Ето я свободата! Върху пясъка се появяват нови знаци, буквите блестят по – ярко. Колко е хубаво, че съм българче! И обичам всяка твоя педя земя, родино! Равнините ти, пъстрите долини, стигащи чак до хоризонта, цветните листа, които вечер заспиват, прегърнали тебе. Реките, които бързат към море - безкрайна шир. И мощ. Реки – граници в моята душа. Граници, върху които стоя и осъзнавам колко е безгранична любовта ми. И Балкана чувам, и твоите герои, запалили огъня на непокорството. Този Балкан изправя снага в мене, хайдушката му песен ме прави още по – горда, че съм българче. А сега вървя по морския бряг, събирам камъчета и подреждам твоя и своя свят, Българийо, за да го запазя топъл и уютен, за да бъде светло в мене. Тук, където съм. Върху святата родна земя!



УЧАСТНИЦИ: