Състезатели

NULL

Христо Костов

Брой гласове:
19

Аз съм обикновено българско дете.Обичам да излизам с приятели, да играя на лаптоп, но най-много ме влече футболът. Тренирам всеки ден. Тази година бе успешна за нашия отбор „Литекс Ловеч”. Спечелихме много турнири, като един от тях „Данониада” ни изпрати в Ню Йорк. Отначало нашите не искаха да ме пускат, защото се страхуваха за мен. Пътувахме в края на септември. Мама и тате ме изпратиха и после посрещнаха на летището Искаха да се пазя и ни пожелаха да играем и да се класираме на по-горно място. Пътуването до Америка беше вълнуващо.За пръв път се качвах на самолет и се притеснявах..Пътувахме 2 часа до Мюнхен и 9 часа до Ню Йорк. Вторият самолет беше да пъти по-голям от първия. В седалките имаше вграден таблет с информация за полета. На летището ни чакаше организатор от Франция. На другия ден имахме тренировка, а на следващия беше откриването на Световното детско първенство по футбол. В четвъртък играхме три мача, като първия с Бразилия победихме. Не очаквахме да са слаби като футболисти и в същото време пълни .От другите два отбора паднахме. В петък имахме също три мача. На следващия ден играхме един финален мач на Редбул Арена в Ню Йорк и станахме 25 в света. Бяхме доволни от представянето, защото дадохме много от себе си. В неделя с корабче доближихме Статуята на свободата, снимахме се и тръгнахме за летището. Очаквах с нетърпение да се прибера в България, за да видя мама и тате и да им разказвам за Америка Бъдещето си виждам свързано с футбола. Ако съм много добър, може би ще отида в чужбина, но сега съм добре тук и полагам сили за да ставам все по-добър футболист.

УЧАСТНИЦИ: