Състезатели

NULL

Ема Сиракова

Брой гласове:
14

 

 

 

Родена съм в България, която мога да прегърна с две ръце. От разказите на баба и дядо, от легендите знам, че тук са живели горди българи, с порив за свобода , просвещение и любов към рода си. Един ден дядо ме заведе в старата ни къща до Мадарския конник. Тя беше порутена, самотна и очакваща… По стените, притихнали ме гледаха очи на българи. В старата ракла намерих едно кречетало.Завъртях го и то запя. Приседнахме до прага и дядо си спомняше, как пеели песни и си помагали. Запазили вярата и обичаите си през робствата. Излязохме на двора под стария орех . . А сега, България се оглежда в счупено огледало . Децата се разпиляха по света и на Коледа не се завръщат. Очуждени , озлобени и уплашени сме, но има толкова красота скрита в сърцата ни. Заспах и сънувах чуден сън. Аромат на люляците -пролетта, птиците ме гледат с лавандулови очи . Зелените посеви се вдигат на пръсти да видят слънцето. Мириз на море и плаж, зрели жита и птичи пера, пчели жужат. Есента пристигна със стъклописи, обвити в облаци, с вкус на горски чай. Чувам дъжд на листата- охра и медено-червени. Дърветата не умират - само заспиват, заслушани в песента на щурците и Орфей. Зимата - горска приказка - чиста и бяла! Снежинките танцуват -малки огледала, в които се отразяват чудеса. Чух плача на гайдата от Родопа планина, ритъма на хорото, коледари, сурвакари, кукери, нестенари. Събудих се. В мен се надигна копнеж да намеря път и сили, да съживя българския дух.Да загори огъня на вярата . Като пчели да се съберем и да сътворим „Велика България”! 22.01.2018г.



УЧАСТНИЦИ: