Състезатели

NULL

Анна-Мария Вергиева

Брой гласове:
2

 

 

 

„Аз съм българче!“С този стих са израснали поколения българи,рецитират го в празнични и делнични дни.Този стих носи заряда на българщината,на родното и милото. Днес,когато хиляди българи търсят по-добър живот в чужди страни,се питаме съхранила ли се е силата на този стих „Аз съм българче.“ Според мене не е важно къде си се родил ,къде растеш,учиш и живееш. Най-важното е родителите,най-близките хора, да са те закърмили с любов към българското.И за да изречеш с гордост думите: „Аз съм българче“, трябва да знаеш българския език,да познаваш историята на дедите си.Да пътуваш по онези красиви и незнайни кътчета от родината, за да я опознаеш и обикнеш. Всеобхватно е понятието българин и смисълът,който носи.Днес много често се робува на чужди идеали.Тъжно е, когато българското е по-съхранено в далечни страни и позабравено в родината… Възторженото„Аз съм българче“не трябва да носи само патоса на празничния ден!„Аз съм българче“трябва да доказваме с поведението си и духовното си излъчване всекидневно. Началото е заложено в първите думички,първото писане,първото осъзнаване, че,,всичко българско и родно/ любя,тача и милея.“ За да съхраним българското в себе си,трябват сила,воля и духовни ценности.А те са съхранени в българската книжовност, в историята, във фолклора. Българското оживява в епичните битки на ханове и царе,в славата на писатели и поети.Българското стига чак до Космоса и до най- далечните кътчета на земята с неповторимия ни фолклор. Често се питам защо на родна земя много от българите не се чувстват свободни и силни.Аз мисля ,че всеки трябва да защитава българското.Тази задача е на моето поколение. И да не забравяме,че можем да избягаме от България ,но не и от мисълта за България!



УЧАСТНИЦИ: