Състезатели

NULL

Дея Драшкова

Брой гласове:
171

 

 

 

България е прекрасна страна. Да полетим заедно с моя балон от пъстроцветни пеперуди и кош от дъхави билки и цветя, брани в утрото на Еньовден. Ето я Добруджа. Под нас срамежливо поклащат главички слънчогледите, а пълните жита веят златните си коси. Вятърът ни носи по поречието на Дунав – зеленоок и ленив. И така чак до остроносия Ком. Продължаваме пътешествието си през най-дългата ни планина – Старата. Кратка почивка на гордия връх Ботев. Скланяме глава пред достолепната Шипка. Старопланинският вятър ни носи към Черноокото море с накъдрени коси. То охлажда стъпалата ни от парещия златоситен пясък. Соленият бриз с мокри длани нежно бута нашия балон към Казанлъшкото поле, откъдето се носи сладък розов аромат. На юг се стеле копринено зелената Горнотракийска низина, в която се преплитат палави потоци с буйни реки – рошаво-пенливи. Родопите ни посрещат гордо изпъчени. Слънцето плахо наднича в клоните на безкрайните гори и показва пътя ни към Пирин. И само Предела ни дели от тайнствената Рила. От пазвата й се носи влажен дъх на мъх, а върховете й са покрити сякаш от захарен памук с брокатени отблясъци. Скреж покрива пеперудения ни балон. От върха на Мусала виждаме цялата ни родина. Тя е пъстра и богата, а шепите й са пълни с най-хубавото от цялата природа. „Аз съм българче, обичам наш`те планини зелени”



УЧАСТНИЦИ: