Състезатели

NULL

Елеонора Георгиева

Брой гласове:
130

 

 

 

Аз съм българче В един есенен ден, с баба и дядо отидохме на село.Каква красота! Градинките бяха препълнени с разцъфнали хризантеми.Когато ги садихме, бяха малки с 2-3 листенца.Намерили своето място, сега от 1 корен излиза храст голям колкото огромна прегръдка. Направихме си букети и вечерта се върнахме в къщи.Първа тичаше да ме посрещне моята сестричка, а след нея мама и тати.Те са моето семейство! Бих ли живяла някога без тяхната обич и далеч от Родината? Защо всичко ми е толкова мило и скъпо?С никого не искам да се разделям. Моето училище е много хубаво.Преподавателите ми са много добри.Имам приятелки.Всичко ми харесва. Защо има българи, които напуснат Родината си и отиват да живеят другаде? Те ли се подлъгват, че там ще им бъде по-добре, аз ли, че тук е толкова хубаво? Дали има и други, които мислят като мен?Със сигурност има. Аз знам, че съм само 1 българче, но не единствено, което силно обича своята Родина и иска да живее в нея. Когато бях малка, мама ме питаше”Къде най-сладко пеят птичките- славеи, синигери и кукувичките?”, а аз отговарях „В клоните зелени, там където са родени”.Днес не само помня отговора, но разбирам и смисъла на тези думи. Казват, че любовта към Родината е безгранична, както любовта към мама. В училище учим, че в миналото много български синове и дъщери са пожертвали живота си за нейната свобода.Затова ние- техните потомци, трябва да помним и ценим подвига им. Заради нашите герои, може би си струва да намерим своето място тук и да „разцъфнем” както цветята в градината. Вечерта си затворих очите за сън с надеждата, че повечето българи мислят като мен.



УЧАСТНИЦИ: