Състезатели

NULL

Алекса Георгиева

Брой гласове:
5

 

 

 

 

Да, аз съм българче и не се срамувам от това. Родината ни е така невероятна и необятна, че цял живот няма да ти стигне да я обиколиш и да видиш всичките ѝ причудливи форми и велики паметници, но, уви, твърде много неща я загрозяват. Понякога не мога да разбера как хора, които са израстнали в тази така красива страна, я отричат за своя родина. А понякога мога. Аз обичам да пътувам, най-вече в България. Видяля съм невероятни неща: уникални водопади, забулени в облаци върхове... Но съм виждала и друго: отрязани дървета, изхвърлени боклуци, потрошени паметници... Ние се гордеем със своите кампании да изчистим родината си, но не е ли по-добре да спрем да я замърсяваме, отколкото да продължаваме да чистим все нови и нови боклуци? Ние се хвалим със постиженията си в науката, изкуството, спорта, но си затваряме очите за стотиците деца които завършват училище без да могат да четат. Къде е проблема? В системата? В учителите? Или може би е в децата? Представяме се пред света със славната си история, но нима не си я съчинява всеки както му е угодно? И въпреки всички недъзи на страна си, аз я обичам. Обичам планините. Обичам мотето и реките. И полята. И затова смея да се нарека българче. Имам една голяма мечта - да обиколя света. Искам да видя колкото се може повече неща – и добри, и не чак толкова. Искам да заснема най-красивите гледки, а може би и най-ужасяващите, и да ги покажа на света. Искам да изживея своето приключение и след всичко това, не знам, но се надявам да се прибера у дома – в България, при всичките ѝ недостатъци и красоти. Защото аз съм българче



УЧАСТНИЦИ: