Състезатели

NULL

Ана-Мария Балездрова

Брой гласове:
22

 

 

 

„ Аз съм българче “- това стихотворение го научих когато бях на четири години. Знаят го и всички вкъщи – мама, тате, баба и дядо. Знаеше го и моят прадядо… Когато го казвам, усещам че съм българка, всяка дума е вярна, приятно ми е. Мама ми обясни, че това е чувство на гордост. Гордея се, че съм родена в тук. Когато ме попитат, какво е България, казвам, че е нещо много важно за мен. А къде е България? Слагам ръце до сърцето си, там е. За пръв път разбрах, че съм българче, когато започнах да говоря. Първите ми думи бяха на български език. Сега уча немски в училище и смятам, че немската дума за трева, въобще на подхожда на тревата. Научих се да пиша буквичките на кирилицата и те ми харесват повече от латинските. Това е, защото съм българка. Радвам се, когато филмчето за „Лека нощ“ е българско. Искам да има повече истории, като "Благуните" и "Бърколините". Когато пътуваме научавам много за красотите и историята на България. Знам, че тя е много древна държава, на 1337 години! Обичам през зимата да карам ски на Рила, през лятото да плувам в Черно море, но най-много харесвам празниците на село, където се събираме с роднините ни от близо и далеч. Истината е, че има неща в родината ми, които не харесвам. Виждам, как хората не спазват правилата, не ги е грижа за природата и за нас децата. Става ми тъжно, че в другите държави е подредено, чисто и приятно, а у нас –не . Сякаш „големите“ са забравили, че и те с гордост са рецитирали Вазовото „Аз съм българче “, когато са били колкото мен. Не, няма да съм като тях! Отивам да науча и четиригодишния си брат на стихотворението, за да има по-добро бъдеще за България!



УЧАСТНИЦИ: