Състезатели

NULL

Теодора Кръстева

Брой гласове:
2

 

 

 

Аз съм българче! И няма за мене по - сладко име от България, нито по-голяма любов и гордост. Обичам страната си не защото е богата и силна, а защото е моя. България е моето слънчево утро, солените пръски на морето, засъхнали по кожата ми, влажните следи от стъпките ми по пясъка, смеха на приятелите, очите на мама. България е моят залез над Родопите, ароматът на горските ягоди, неповторимото пъстроцветие на есенната гора, заснежените върхове през зимата. България е моето детство. Тя е моята „бяла спретната къщурка/ с две липи отпред“, топлият глас на брат ми, светулката в ръката, която съм хванала, защото съм се опитала да съхраня светлината на лятната нощ. На Вазов дължа вълнението да изричам с гордост:“ Аз съм българче“! Преди още да осъзная какво всъщност означават тези думи, аз вече обичах „всичко българско и родно“. И вярвах, защото го усещах дълбоко в сърцето си, че българският език е красив и мелодичен, че българската история е велика, а българинът е славен и достоен човек. Днес в България виждам неща, които не ми харесват- бедност, безперспективност, желание за емиграция. И се питам защо не можем да намерим верния път. Кой е виновен? Политиците или всички българи? Преди време гледах документален филм за Джон Кенеди и много се впечатлих от въпроса му към американците. И на мен ми се иска да кажа – и на съучениците си, и на възрастните, които познавам : „ Не питайте какво е направила България за вас, а кажете вие какво ще направите за нея!!!“ За себе си знам, че изпитанията на живота няма да накърнят любовта ми към Родината. Защото всичко, което съм преживяла, и всичко, което мечтая да постигна, е неизменна част от моята българска принадлежност. И вярвам, че където и да отида по света, няма да съм самотна, защото България е винаги с мен –тя е душата ми. И винаги мисълта за моето бъдеще ще бъде обвързана с мисълта за бъдещето на моята България!



УЧАСТНИЦИ: