Състезатели

NULL

Ивайла Иванова

Брой гласове:
90

 

 

 

Със стиховете на Вазов са пораснали и моите герои: Ето едно българче в планинско селце. Снегът е затрупал пътя. В стаята е топло, ухае на питка, която баба е омесила, мама е опекла, а сега, докато питката „обикаля нивката си ”, тримата си рецитират стари стихове. Мигом се сетиха за дядо Стойчо, който през топлите дни на годината стои на припек и също рецитира. Облякоха топлите дрехи и малкото юначе тръгна отпред. Не беше далеко. Въздухът – свеж и хладен, не успя на охлади питката. Дядо Стойчо не ги посрещна на вратата. Като влязоха в стаята му, беше студено, само очите му грееха с топла усмивка. Добрите съседи запалиха печката, помогнаха на болния старец да стане, а чаят, питката и добрите думи го ободриха. След час той поде стиховете и в стаята стана още по-приятно. Ето едно българче в плодородната Добруджа. Денят е от ония знойните, в които хлябът се пече на полето. „Ден година храни” – казваше неговият дядо на баща му и тръгваха към полето. Странни думи, но истински. Има време добруджанчето да ги разбере. И като порасне, с комбайна си ще жъне пшеница и всеки декар ще пълни силозите със скъпоценното зърно. Ето едно българче в Чикаго. Защо не? То и тук е българче. Посещава българско училище. Вечер с родителите си играят български танци и не пропускат празник да се съберат и да го отбележат по български. Гордее се с грамотата от българското училище и по скайп ще я покаже на баба и дядо. Родината ми е моят път към света, затова казвам: „Аз съм българче“.



УЧАСТНИЦИ: