Състезатели

NULL

Мирела Георгиева

Брой гласове:
187

 

 

 

Преди 1337 години, хан Аспарух обединява прабългари и славяни и поставя началото на Първата българската държава, която е има трудни периоди, но никога не променя своето име и знамето й остава непленено. Когато четем думите „аз съм българче“, се сещаме за стихотворението на патриарха на българската литература - Иван Вазов. Това е един малък стих, който оставя без дъх всеки носещ българско самосъзнание. Предците ни са дали живота си за свободата на нашето „мило отечество“, но сега сякаш не си даваме сметка за жестоката цена, която са платили. Дори не намираме причина да се гордеем с това, че сме българи и по този начин пролятата кръв, напоена в „черната земя“ и „бялото месо по скали и по орляци“ ще се окажат напразно заплатени. Днес ние сме един изморен, измъчен народ от непрестанна борба за оцеляване, „лутащ се по тая пуста чужбина“. Мнозина си тръгват от Родината, за да подсигурят по – стабилно бъдеще за своите рожби. На кого му е лесно да остави родната си стряха, да се раздели с род и роднини, да замине някъде, където ще се чувства като дърво без корени. През изминалите столетия успяваме да съхраним своя дух и традиции. Мъжете скачат в ледените води на реките, а жените спазват древния езически ритуал нестинарство, където ходят по гореща жарава. България е единствената страна, в която всички си кичат мартеници за здраве и благополучие. Братята Кирил и Методий ни подаряват азбука и благодарение на техните букви ние се съхраняваме като народ. Днес малцина са тези, които знаят за този български подвиг и забравят за това наше дело. А то е основание за гордост и заслужава признание. Звучните български народни песни се реят в необятния Космос и разкриват красотата и съвършенството на човешката цивилизация. Аз се гордея, че съм българче и ще се постарая да съхраня всичко това за нашето и за бъдещите поколения.



УЧАСТНИЦИ: