Състезатели

NULL

Петър Червенков

Брой гласове:
2

 

 

 

Гордея се, че съм българче, защото за мен България е: / или какво си представям, когато кажат България/: - Старият бял театър на Пловдив, над който залязва копринената вечер, и речните чайки, които се гмуркат в море от свежа светлина/ Пловдив – градът – сърце на великата Македонска империя на Филип и сина му Александър/. Планините на България, унасящи се в сън със своите виолетови мъгли и гнезда на орли. Родопите и Рила – хаос и хармония от бледи върхове и сини пропасти и шепот на вятър сред гигантски борови клони. Старинните украшения - изящни плетеници от злато и сребро в залите на Историческия музей. Бистрата като извор народна песен, разсипваща се като звън над планините. Обгорялото лице на хан Аспарух. Созопол – светло бижу върху кадифето на вечерното море. Паисий със книгите – единственото му богатство и единствения му копнеж – да припомни на роба, че някога е бил господар. Радостното единство на танцуващите фигури – рамо до рамо, ръка за ръка в хорото. И нестинарите, летящи над огъня. Велико Търново – настоящето, примесено с очарованието на приказките, със Царевец увенчал като корона царския хълм. Бачковският и Рилският манастир – гнезда на оцеляването на народа. Това е моята България, с която съм свързан с хиляди нишки още преди раждането си. създадена от хиляди непознати за мен и все пак познати лица.



УЧАСТНИЦИ: