Състезатели

NULL

Косара Тенева

Брой гласове:
84

 

 

 

 

Чувството да съм българче е в мен, откакто съм родена. И ако трябва да отговоря какво е това, което ме кара да се чувствам така, вероятно ще кажа, че това са думите – нашите, българските, дошли от далечния 9-ти, Златен век. Макар да пътуваме из различни места по света, обичта към родината е основна ценност в семейството ми. Бяхме щастливи, когато на 3-ти март тази година родителите ми решиха да ни заведат мен и брат ми на връх Шипка. Заизкачвахме върха и въпреки многобройните стълби, аз не чувствах умора, а усещах как с всяка измината стълба сърцето ми биеше все по-учестено. Без да съм ги викала нарочно, неволно си спомних стиховете на Вазов. Там горе на върха, на родния си език аз можех с гордост да извикам: „О, Шипка!“. И тогава усетих, че съм българче! Аз съм българче, когато със старите кирилски букви изписвам „обичам те“, когато на Еньовден преди изгрев слънце нагазвам в росните ливади; когато говоря езика, когато пея песните. Аз съм българче, защото имам душата, сърцето и очите да усетя магията на пъстрите български носии, на автентичния български фолклор. Навярно затова Бог ме е докоснал и ме е дарил с таланта да пея песните, които са пели през вековете моите предци. Аз съм българче, когато съм в планината и запея с цяло гърло: Излел е Дельо хайдутин. Тогава ставам едно с величието на българската природа. Това е моето благодаря към земята, която чувствам като родна; към героите, жертвали живота си за нашата свобода, към Светите братя, дали ни нашето „А, Б...“. Тогава гърдите ми се изпълват със сила да сбъдна мечтите си на български, в България!



УЧАСТНИЦИ: