Състезатели

NULL

Георги Панчев

Брой гласове:
165

 

 

 

Обичам те, Българийо! В съзнанието ми детско знамето трицветно се вей. От вятъра на Рила и Пирин, от Родопите и Балкана, от полъха на вълните на Черно море. Словата на Ботев и Левски за Свобода и Родина, извезани от Райна Княгиня, като въздух и вода безценни са за мен. Как да не обичам земята си славна?! В България слънцето сякаш по-силно свети, огрява училищните ни портрети. А за героизма на юнаци храбри, учителката ми любима истории увлекателни разказва. Пътувах с мама и татко в земи далечни. Видях забележителности и палати днешни. Но знаеш ли, Българийо, щастлив бях, когато у дома се завръщах, а баба ме чакаше на прага на бащината къща. И сякаш вишната на двора по-зелена беше и разбрах, че никъде по света, плодове такива вкусни не растат, защото не са напоени с най-българския дъжд. Шуми Марица близо до дома ми, разказва тя легендите си стари… за роден край и миналото героично. Слушам в захлас. За Гергана и везира, за българката славна, която не се поблазни от богатство и палати. Често ходя там, край Извора Герганин, от водата си отпивам. Да знаеш, мила ми Родино, сладка като майчината гръд е! А в онази Белоногата жена, сякаш виждам мама, която всеки път, пред паметника цвете ми подава. Минута моли ме да замълча, „в памет на героите“ ми казва тя, и разбирам аз, че и тогава, любовта към теб, Българийо, ми завещава. А аз дори невръстен, обещанието си мъжко давам, че като порасна, китка ще слагам и аз в ръката на моето дете. Обичам те, моя Българийо! И скоро отново в ръката си за тебе ще стискам цвете, защото Свободата ще чествам на 3- ти, през март, и тази година поред.



УЧАСТНИЦИ: