Състезатели

NULL

Руслана Андонова

Брой гласове:
22

 

 

Аз съм Руслана и съм на 9. Миналата година се върнах от Франция заедно с мама. Тати 
остана да живее там. Той също е българин. 
 
 
 
 Мама ме записа в българско училище, в малко градче, близо до София, където живеят баба 
и дядо. Тук е много хубаво - имаме къща, градина и котка. Има плодове и домати, които са много 
вкусни. Децата в училище не ми вярват, че говоря френски, защото не го говоря пред тях. Научих 
тукашния диалект, защото е много забавен. Обичам да играя народни танци и да пея. Даже изпях 
една френска песен на училищния празник. 
 
 Във френското училище всички знаеха, че съм от България. Tам за десерт ни даваха кисело 
мляко със захар. Aз им казах, че киселото мляко е измислено в България и е нормално да бъде 
кисело, a не е полезно да му се слага захар. За моя голяма изненада те ме послушаха и спряха да 
слагат захар в моето мляко. 
 
 Когато в различните спортове се състезават Франция и България, аз винаги искам България 
да победи. Обаче много обичам френско сирене. Обичам и суши, и баница, и спагети. Франция 
изобщо не ми липсва. Само тати. Мама е живяла там 15 години и понякога иска пак да заминем. 
Казава, че това е нейната втора родина. Kато че ли тя не е нито българка, нито французойка. Аз 
обаче говоря френски и български без акцент. На български все още пиша много грозно. Мама 
казва, че с тоя почерк сигурно ще стана лекарка. 
 
 Много ме е страх, че един ден мама пак ще реши да заминем за Франция. Като се заканва 
да го направи, баба и дядо стават много тъжни. Аз също. Аз съм си българче. И във Франция си бях 
българче. Баба и дядо също са българи. Техните баба и дядо - също. Искам да си останем тук. 
 
 


УЧАСТНИЦИ: