Състезатели

NULL

Катерина Герчева Илиева

Брой гласове:
0

 Винаги ми се е искало да вярвам в доброто и почти напук се опитвам да го открия и в хората, с които ме среща животът. Някои упорито не се вписват в приказките, които баба ми ми е чела или поне са далече от положителните герои в тях, но аз вярвам. Вярвам, защото без вяра не се живее. Човечеството е достигнало до едно разкрепостено мислене и вярване във всичко – кой в каквото си иска, в това си вярва. Не че ми допада това, но трябва да се примиря (поне за сега).

Доброто е някъде там – в това да пропуснеш кола на светофара, да дадеш пари на просяк, да отрежеш косата си за онкологично болен, да преведеш стар човек през улицата, да се грижиш за болната си майка, да спасиш птичка от измръзване и още куп други малки и големи добрини, които извършваме съзнателно или не. Важен е единствено резултатът. Много дилеми се водят дали доброто трябва да се извършва тайно или така, че всички да разберат за него. Аз лично нямам нищо против, когато изляза от вкъщи да науча за поне десет добрини на ден, да разкажа за тях, да ги извърша, да видя как друг ги извършва и да се разкрещя на целия свят, че тук става нещо специално и не бива да го подминаваме – извършва се добро! Да си добър човек сигурно не е лесна работа, а и не го преподават в никой университет, не може и да си купиш диплома за него. Проверено е! Добрият човек е като вълшебник – всеки иска да може да изпълнява чудесата му, но не всеки може. Разбира се, шапки и костюми на вълшебници продават в магазините, но още никой не е променил вътрешността си, заради външни корекции. А добрият човек е дори повече от вълшебник – не му трябват костюм, шапка или вълшебна пръчка. Той си има всичко (но не си мислете за материални облаги). Той може да има различни професии, да живее на различни места, но доброто, което сипе и раздава остава да живее и след него. Както като посадиш едно дърво.

Хубаво е доброто да не се превръща в професия и да не се очаква месечно заплащане или еднократно внасяне на сума в банковата сметка. Добре е сметките да са чисти. Чистотата е в основата на доброто – едно чисто сърце или душа. За жалост, хигиенистите не са достигнали до това да почистват измърсени сърца и да ги връщат на притежателя им като нови. А дали доброто произлиза от сърцето или от някой друг орган, това изобщо не е важно. Но на мен ми харесва идеята за едно красиво червено сърце, както го рисуват децата, а не както е в действителност органът в човешкото тяло. Такова едно нарисувано добро сърце ми се иска да сложа на всеки. Само, ако можеше за минутки да спре всичко и да подменим изгнилите сърца от злоба и завист с нови… Надявам се някой ден да може, защото не се търпи! Аз и моето ще сменя за някоя по-добра версия, за един по-добър свят…

Да започнем от там, че аз вярвам в доброто във всичките му измерения. Много истории има, които доказват съществуването му, а който не вярва в него си е негов проблем. Доброто  не е нужно да се показва на всеки и да бъде навсякъде, за да го има, но не е лошо да дава пример. Сещам се сега за един такъв пример. Действието се развива на улицата, а температурата е ниска. Ще попитате сигурно какъв е сезонът? Всъщност сезонът няма значение. Важното е, че е много студено и духа вятър, който допълнително изостря тежкото положение. Насред тази улица стои една стара жена, свила се почти на кълбо, чак е заприличала на охлюв. Не е много добре облечена за студа, но не е и съвсем гола. Изглежда замислена, а погледът й издава някаква тъга. Протегнала е ръка за някоя стотинка, с която едва ли ще се стопли. Наблизо минават няколко момчетата, които видимо се прибират от тренировка – облечени спортно и с ръкавици за бокс, висящи от раниците им. Погледите им се пресичат, защото на улицата няма друга жива душа. Минавайки покрай жената, единият от младежите я блъска не много силно с ръце, сякаш за да не му пречи на пътя или за да изпробва наученото в залата. Тя пада и си удря главата, загубвайки ясен образ за секунди. Няма време дори да попита – „Защо?“! Младежите се отдалечават все едно нищо не е станало и само силният им смях се чува в далечината. Жената леко се изправя и си поема дълбоко въздух, изричайки думите – „Прости им, Боже! Още са малки и не са узрели за доброто!“. Старата жена свела след това поглед надолу и продължила да чака следващите минувачи, които може и да са „узрели“.

Нека всички да узреем за доброто! Най- подходящото време за това е точно сега, не утре или след пет години, а сега!

Доброто трябва да се извършва точно, когато е нужно и ако закъснееш и с минута може да е късно или да е без значение. Смятам някой ден да затворя една добрина в буркан и да видя дали крадците ще искат да ми го вземат, когато влязат вкъщи. Защото последният път само парите в портмонето ми ги интересуваха, без да знаят, че то ми е скъп подарък от любим човек. Прежалих портмонето и продължих напред. Научих се да не страдам за вещи, а за хора! В тази връзка, в главата ми винаги се е въртяла една идея като гледам как напредва техниката. Нуждаем се от „роботи на доброто“! Да, нуждаем се! В роботските им глави ще се въртят идеи как да подобрят нещо, как да помогнат на някого. Ще са навсякъде из улиците, във всички градове. Ето – представям си един от тях как помага на прегърбен старец, вероятно с инсулт, да пресече улицата, като следи ситуацията вместо него. Друг носи покупките на една майка с две деца, която като всички нас(хората) има само две ръце. Трети – стои и разговаря на една пейка със самотна жена, вероятно стара мома, която си няма никого. Четвърти кара бясно една кола към болницата, защото на задната седалка има родилка, чиито мъж е на работа и не го пускат да излезе до осемнайсет часа. Роботите на доброто са навсякъде и по всяко време, в помощ на човека. Имат само един мъничък недостатък – ако не успеят да предадат добрината си на поне един човек, умират. Сърцето им се пръска, защото е от олово. Тяхната задача ще е да накарат хората да повярват в доброто и да започнат да го правят. Роботите на доброто ще са във всякакви размери и цветове, но никой няма да може да ги притежава. Правя това уточнение, защото човечеството обича да притежава. Те ще са независими. Независими като добрините, които ще извършват. Ще бъдат на пълен работен ден и няма да се изморят – та нали са роботи! Надявам се само оловните сърца на роботите да не се окажат по-чувствителни от човешките. Надявам се и да не се достига до тази моя идея, защото ние все още сме тук на Земята и трябва да се погрижим тя да е едно прекрасно място за живеене, а какво по-прекрасно от мир и малко добринки всеки ден, ей така за разкош. Аз всеки ден си го представям като някой вкусен сладкиш, с много и различни съставки и поръсен с добрина, за да си сигурен, че не е минал напразно. В края на деня си го изяждаш и само от теб зависи дали ще ти хареса на вкус. Замисляте ли се в края на деня, когато ядете своя сладкиш?

Ще си позволя да използвам един цитат от любимата си книга „Малкият принц“ на Екзюпери, който гласи: „- Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“. Май доста „сериозни“ хора се навъдиха и това ме притеснява. Толкова сериозни и забързани, че нямат време да направят едно добро. Понякога то отнема само минути, а удоволствието след това е неописуемо. Бързат хората, бързат да се превърнат в гъби! Аз не искам да съм гъба. Харесва ми да съм си човек и се старая някой ден да стана с главно „ч“, както казват хората. Пък ако не – поне ще знам, че съм опитала. Добре е човек да опита от всичко, да не пести енергия за хубавото и стойностното, да се усмихва и да раздава (кой каквото има). Не е нужно повече. Всеки ден е нов шанс, дар.

Ще използвам и още един цитат от друга книга, която харесвам, защото обичам заглавията да ме провокират – „Има ли места в рая“ на Даян Шаер: „ – Така каза Салем. Аз го питах… има ли места в Рая? Той каза: „Има“ – допълни Уасим.“ Това сякаш ще си остане един вечен въпрос с неизвестен отговор, защото никой не се е върнал да ни разкаже какво е след смъртта. Всеки се бори да ходи в Рая, но дали са останали наистина места? И колко от нас биха се запътили към райските порти, защото са заслужили? Иска ми се да можех да кажа – много! Но за сега ще кажа – надявам се да са много! Не знам дали тези места са на небето и дали са наредени като в киносалон, дали всичко е пухено и бяло, дали има ангели, но знам едно – сега сме тук на земята и от нас зависи как ще изживеем дните си. А вие какво бихте си взели с вас на небето? Дали се допускат големи куфари за това „пътешествие“? Аз бих си взела доброто – вярно е, че много тежи, но за него не ми трябват куфари! Хубаво е човек да си мечтае за каквото си реши. Мечтите ти дават и цел, посока, която да следваш. Доброто е като мечтите – всеки има изградена представа за него. Затова няма да ви напрягам с моята.

В заключение ще кажа, че винаги много съм искала да бъда фея. Една вълшебна фея, която помага на хората и най-вече на децата, да си летя свободно като птичка и да живея на някое красиво дръвче. Мога да опиша и как бих изглеждала, но това вече са подробности. Важното е, че феята има вълшебен прашец и вълшебна пръчица. Аз и като малка имах пръчица, с която си играех, но никак не беше вълшебна. Катерех се по дърветата като маймунка, но си останах човек. Така и не се превърнах във фея. И се наложи да правя всичко без вълшебни принадлежности. Щастлива съм, че съм накарала няколко човека да повярват в доброто, но още по-щастлива съм, че съм виждала доброто с двете си очи и винаги е било вълшебно. Без пръчици и без прашец, всеки може да е вълшебник на доброто. Не е нужно да имаш и крилца. А вие вярвате ли в доброто? Ако не – започнете първо да го прилагате и може да го забележите около себе си. Може би то е някъде там и чака да ви се усмихне, чака да му подадете ръка, да му покажете приятелското си отношение и то ще остане с вас завинаги. Може вие да сте примерът. Злото не е трайно, може да се победи в един честен дуел. Доброто обича да обединява, да събира хората. Обичам го! И да знаете, че не се боря за местата в Рая, просто ми е хубаво сред добрината. Леко и спокойно ми е! Пробвайте! Обичайте, помагайте, усмихвайте се, говорете си! За доброто трябва да се говори, без значение какво ще си кажат хората и как ще го изтълкуват те. Всеки има право да се докаже, да се промени, да се усъвършенства. 

Доброто е същевременно уязвимо, но и достатъчно силно, за да се противопоставя. Не бива да го подценяваме. То е изкуство, сила, в ръката на онзи, който знае как да борави с него. Нека всички се научим! Нека всеки да вземе тази сила в ръката си и да я използва, защото тя е могъща! Светът има нужда от „добри войници“, въоръжени със силата на доброто. Те ще победят във всяка битка. Доброто е и красота, а кой не иска да е красив! Аз вярвам в доброто, а вие повярвахте ли?   



УЧАСТНИЦИ: