Състезатели

NULL

Ани Рускова Филипова – Каменова

Брой гласове:
0

Днес  мнозина мислят, че всеки може да прави каквото си иска. В резултат на това  рязко се увеличават  престъпността, беззащитността  и объркването в обществото. Причините за този социален хаос са прагматичният  начин на мислене и упадъкът на традиционните  норми за етично поведение… Нашият демократичен свят е само привиден… Хиляди невинни хора стават жертви на войни, по време на избори се купуват гласове, а тенът на кожата пък се възприема като белег за опасност.   От кога сме такива? Отговор на въпроса бихме могли да търсим още в следосвобожденската епоха, в която неслучайно демиоргът на българската литература - Иван Вазов, огорчен от хаоса в обществото „ражда“ думите: „Преклонена главичка остра сабя не сече, таз истина едничка – кой би посмял да отрече?“ Тези думи са така актуални и днес. Изричайки ги изплуват куп въпроси в съзнанието ми… Практични ли сме в действията си? Загубихме ли добротата в себе си? Съществува ли тя? Как да повярваме в нея след всички изпитания, на които сме подложени днес? Тези въпроси биха могли за мнозина да изглеждат реторични. Разбира се всеки човек притежава избирателна способност, чрез която определя отношението си към живота. Интересно е обаче кой и по какъв начин успява да отключи тази способност… Нека представя кой и как отключи моята!

     Израснах в съвсем нормално семейство, което винаги ме е подкрепяло и мотивирало да постигна нещо в живота си. Макар и неуки моите близки ме научиха на добродетели, показаха ми, че всеки човек е индивидуалност, пъстрота, вселена, която носи доброто в себе си, но често не всеки съумява да го съхрани. Още от тогава започнах да търся „человека у звяра“ и съзрях безценните зрънца на добротата в човешките сърца. И реших да правя добро,  да помагам на хората.

    Всяка сутрин се събуждах с желанието да правя добро, да помагам на възрастни хора за покупките, да им помагам да пресекат улицата, да отстъпя място в тролея… Да бъда толерантна към различните, да съм „Човек“. За съжаление обаче не всеки приемаше доброто, което се опитвам да правя… Заради по-тъмния цвят на кожата си бях избягвана и унижавана дълго. Хората и съучениците ми бяха резервирани спрямо моите „добрини“ и аругантно се обръщаха към мен с думите: „ей цигане, разкарай се“. След време се обезсърчих и започнах да мисля, че доброто, което правя е неоценено и безсмислено… Започнах да мисля, че аз не съм достойна да правя добро, защото съм с тъмна кожа, започнах да се чувствам не на мястото си и в училище, и сред приятелите от квартала, и на улицата… Чувствах се сломена и самотна. Огорчена и пречупена реших да се предам. Вече не вярвах в доброто. Не исках да ходя на училище, не исках да понеса още обиди, да бъда удряна, хулена, отбягвана. Родителите ми решиха да вземат мерки и отидоха в училище, за да разговарят с класния ми ръководител. Така след дълго „дърпане“ от моя страна отново тръгнах на училище.

      Един ден моята класна ръководителка ни зададе задача да напишем отговор на въпроса „Какъв искам да стана, когато порасна?“.  Тогава буквално излях цялата си мъка на листа. Написах, че искам хората да бъдат по-добри и, че ако имах вълшебна пръчка бих махнала всичкото зло от света, а хората биха живели в задружие и единство. На следващия ден моята учителка влезна в класната стая с просълзени очи и ме помоли да прочета написаното пред класа. Смутих се, през сълзи прочетох написаното, а съучениците ми започнаха да ми ръкопляскат.. О, боже каква нужда имах от тези аплодисменти. За първи път се почувствах част от класа си, за първи път бях приета - такава каквато съм. Тогава отново започнах да вярвам в доброто…

      Аз мисля, че за да живеем в свят, изпълнен с хармония, мир и любов, на първо място трябва да променим обществените си нагласи, нужно е  да изградим способност да обичаме и  да живеем за другите.

     Днес съм избрала най-добрият начин да бъда полезна на обществото си и да правя добро. Избрах професия, в която не спирам да се раздавам в името на каузата – добро.     Аз съм учителка… Аз правя добро и вярвам в него. Всеки ден призовавам доброто, влагам и частица от душата си, за да представя информацията от уроците по един достъпен и съобразен с възрастта на учениците си подход. Онова, което е по-важно е, че оставям послания за доброто, за това, че е важно да бъдем толерантни и да разпространяваме доброто, защото то е нишката свързваща ни с вечността.

 

„Най-добрият начин да започнеш деня е събуждайки се сутрин да си помислиш колко хубаво е да донесеш радост поне на един човек днес!“

Фридрих Ницше

 

 

 

 



УЧАСТНИЦИ: