„Аз съм българче, и силна
майка мене е родила...”
В прекрасен край с неземна красота. Гордея се, че съм българче, защото нашите майки и сестри са най-изящни на света, а техните песни се реят из Космоса. Горд съм, защото от десет портрета във фоайето на Миланската опера, седем са на българи. Гордея се, защото в един от най-престижните, най-стари университети на планетата, стих на Христо Ботев, изографисан с буквите, създадени от светите братя Кирил и Методий, стои гордо редом до тези на най-гениалните поети, раждала земята
„Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!”
Аз се гордея, че съм българче! Гордея се, че Иван Вазов и Васил Левски са Българи. Че готиният батко, който ни преподава по история е българин. Горд съм, защото сме дали на света вкусното кисело мляко на баба, най-стария вечен календар, първия компютър, двигателя на първата машина, кръстосвала Луната...
Гордея се, защото български лекар е открил шестия сърдечен тон и с това сме помогнали на хората да разберат по-добре човешкото сърце. Горд съм, защото повече от 1300 години няма пленено българско знаме в битка, защото българката Стефка Костадинова е скочила най-високо в света, а българинът Дан Колов е бил обявен за най-силният човек на Земята!
Гордея се много с мама, с татко, с батко, баба и дядо, защото са истински българи, и защото живеят, и работят в България.
„…син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.”