Състезатели
Данаил Недков
Аз съм българче и стъпвам по земята гордо и с вдигнато чело, защото съм потомък на велики хора. Като хан Тервел – спасителят на Европа, цар Калоян, който побеждава кръстоносците, цар Симеон и Златния век, цар Самуил – защитникът на българската държава, Левски – Апостола на Свободата.
Държавата ми е малка и красива, разнообразна и интересна, велика и стара. Тя е моя родина и аз я обичам много. Тук усещам една тайнствена сила. Силата на моя род и корен. Когато пътуваме в други страни, винаги се връщам у дома с усмивка на лице и радост в сърцето.
Ако не бях българин, не знам какъв щях да бъда. Моята родина е различна от другите държави и е много, много истинска. Тук има в изобилие безценни, чувстваеми находки – любов, щастие, късмет и мечти. Те са невидими, но всичко е обагрено с тях. Само в малки кътчета има тъга. Тъга като тази в Батак – тежка и мъчителна. Но дори и след онзи преживян ужас, българският дух е останал жив, несломим и силен.
За мен България е една шарена страна, изпълнена с хора, които са толкова различни, колкото и еднакви. Те са част от тази прекрасна, изпъстрена с безброй цветове жива мозайка.
Да съм българин за мен означава да съм благодарен за това, че съм свободен, богат със семейство и верни приятели. Означава да търся винаги доброто и да се радвам на другите.
Моята България е сладка като питка с мед и ухае на течен шоколад и чубрица. Ако я погаля, запява с ясен глас на гайда. Тя е шарена, с форма на сърце.
Не мога да заменя думата “българче” с нито една друга дума освен “семейство”. Аз се гордея, че съм българче, защото моята родина е добра и може да даде дом на всеки.
