Състезатели

NULL

Йоанна Петкова

Брой гласове:
5

 

 

 

“Аз съм българче! Всичко българско и родно любя, тача и милея!” Чудите се коя съм аз ли! Родена съм в Мюнхен. Семейството ми се е върнало в България, когато съм била малка. Сега живеем в селце близо да града. Сутрин първата ми аларма за събуждане е кукуригането на съседския петел, после напевното кудкудякане на ранобудните кокошки, най-накрая от леглото ме вдига сърдитият лай на нашето куче, което трябва да разходя. С братчето ми пием чай с мед от нашите пчелички, грабваме раниците и тичаме към спирката за училищния автобус. 

След два дни е Коледа и всички семейства се събират край празничната трапеза. И ние спазваме традицията, но не съвсем. Моята леля и осемгодишната ми братовчедка живеят в Лондон. Ще се видим на екрана, но това е различно. Във Viber ще бъдем послушни, няма да се замерваме с бобчета, няма да има счупени лампи от хвърлена в стаята топка. Тя няма да се катери по секцията и брат ми няма да и прави татуировки с химикал.

  Гледам през прозореца. Навън вали сняг. Отивам в другата стая и дочувам разговора на моите родители - заминаване, полети, терминали. В друг град, в друга страна. А, не! Това вече сме го обсъждали! Прекъсвам ги -тук е хубаво. Имам си приятели, обещавам да ставам навреме. В жълтото автобусче ще се качвам първа! Искам си у дома! Те ме прегръщат  и разкриват  изненадата – пътуване до Лондон. Ура! Ще се видим и ще бъде чудесно! Не ме карайте да обещавам, че няма да има лудории и пакости!

Викам братчето си, грабваме шейната и хайде на баира!

“Аз съм българче. Обичам нашите планини зелени!

Българин да се наричам, първа радост е за мене!”



УЧАСТНИЦИ: