Състезатели

NULL

Константин Костов

Брой гласове:
3

 

 

 

Моята родина е България. Прекалено голяма е , за да я опозная и разбера и прекалено малка , за да се влюбя, да я скътам в сърцето си и никога да не се чувствам сиротен.  Тя е моята  страна.

           Обикалял съм я надлъж и нашир, катерил съм се по нейните красиви планини и високи върхове. Омайвали са ме безкрайните равнини и златокоси полета. Пил съм от от хладните й бистри води и съм се къпал в тях. Влизал съм в храмове, църкви и порутени малки параклиси, пазители на изконните ни ценности. Удивлявал съм се на естественото българско излъчване, което прозира от всички местенца и краища на страната ни. Познавам миналото ни, изпълнено с години както на слава и величие, така и с разгром и позор.

           Така, малко по малко във времето, истински започнах да обичам родината си. Когато се докоснах до словото на народните ни творци, България вече завинаги стана част от мен. Страданието на Вазовите хъшове ги прави свободни и човеци, достойни да се наричат велики българи. Може би това страдание е най-характерното обстоятелство и белег на народа, с който може да се наредим до „големите нации“. А колко по-божествена ценност е проявата на състрадание: да се пренебрегнеш, да помогнеш на ближния, когато си в затруднено положение, да приемеш чуждата болка и нещастие като свои , благородно да излъжеш, за да не отнемеш и малката надежда останала у човека, да не загасиш искрицата вяра, крепяща живота. Вярвам в хората,ценя корените си, прекланям се пред България.

            Зная, че българинът е мъченик, състрадателен човек. Когато осъзнаеш това, порастваш и няма как да не поискаш да кажеш : „ И АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ!“…



УЧАСТНИЦИ: