Състезатели

NULL

Марин Атанасов

Брой гласове:
8

 

 

 

В моят бебешки речник имало около 20 смешни думи и едно кратко изречение – „Аз съм БЪГАЧЕ“. Казал съм така. Никой не ми се е смеел. Дори били горди и ми се радвали, защото ме учели да знам, че принадлежа на България. Това не помня.

Помня друго. На 19ти Февруари, татко ме заведе на паметника на Васил Левски. Сложихме цветя и аз рецитирах стихотворение за Апостола, което знаех от детската градина. Бях шест годишен.

Минем ли край Карлово и Калофер, спираме до розовите градини и паметниците на Левски и Ботев.

Виждал съм изумителни гледки от Мусала, Вихрен, Черни Връх, Ком. С дядо посещаваме стоте национални туристически обекти на България.

Вълнувам се, когато пеем с мама „Моя страна, моя България, при теб ме връща вечно любовта!“.

Забавно е да се събираме в родната къща на дядо на село. Да се гоним с брат ми и братовчедите из лозето. Да правим с баба сладко от кайсии.

Лятото правих видео филм за цветната градина на прабаба с мушката, богородички, камшици и пчелите, събиращи прашец.

Харесвам аромата на липовият чай, киселото мляко, което правим с баба, ярките шарки на чергите в пра-бабината къща. И аз като татко предпочитам българските стоки.

Докато пишех този текст, осъзнах, колко много значи за мен България. Обичам я, защото е велика и е моя.

Любовта към родината не може да се изкаже с думи, а се усеща в сърцето.



УЧАСТНИЦИ: