Състезатели

NULL

Мартин Янков

Брой гласове:
16

 

 

Пътят към Америка

Аз съм ученик в шести клас. Тренирам футбол от първи клас всеки ден от понеделник до петък. Ходя с желание и спортна злоба. Искам всеки ден  да съм по-добър и по-добър.По футбола ме запали тате, който е бивш футболист.Той често идва на стадиона, наблюдава ме как играя, казва ми грешките и ми обяснява какво трябва да направя, за да стават нещата добре. Нашият детски отбор  е много добър. През 2017 година се класирахме за Световното  детско  първенство. На финала в София разбрахме, че ще заминем за Ню Йорк.Радостта ни бе неописуема – плачехме и се прегръщахме.

Ето че  денят на пътуването дойде. В Мюнхен се прехвърлихме в самолета за Америка.Започнахме да усещаме, че ни предстои нещо голямо. Всички деца бяхме  настанени в един хотел и се срещахме  в столовата. Бяхме леко  притеснени от другите отбори и непознатата обстановка.Но на стадиона  страховете изчезнаха, играхме спокойно, като не забравяхме да  даваме най-доброто от себе си. Имахме около 5 срещи.Класирахме се на 25 място от 32 отбора, но се чувстваме победители, защото се представихме добре и усетихме, че другите отбори не са по-силни от нас.За в бъдеще разбрахме, че за да сме победители трябва да играем на 100 %  и  да не се притесняваме от името на отбора.

         Върнах  се с много спомени – големия стадион, на който играхме, красивия парк с езерото, небостъргачите, снимките  при Статуята на свободата, красивите гледки на огромния град, които виждахме от автобуса.Няма ден, в който да не си спомням за Ню Йорк.

         Мечтая да стана голям футболист, да пътувам  в други страни и си пожелавам здраве и късмет.

 



УЧАСТНИЦИ: