Състезатели

NULL

Микаела Борисова

Брой гласове:
637

 

 

Ура! Най-после лято! Обичам го заради ваканцията. Тогава отивам при баба. Правим това, което аз искам – месим сладки с яйца от кокошките, правим кисело мляко и сирене с домашно млекце. Всичко е толкова вкусно и както казва баба „ истинско, българско…”.

     Всеки път когато съм при нея, намирам разни неща.

      Днес ми е денят за откривания. Отварям една вратичка, която май съм пропуснала. Ами да – ето! Най-отгоре стоят подредени, като за празник, няколко учебника. Внимателно ги разглеждам. Първият е моя нов буквар. Между страниците е снимката ми от първи клас.

      Под моя буквар е друг. Отварям го и намирам снимката на мама. Да, мама като първолак! Под него пак буквар. И чернобяла снимка … на баба. Баба - познах я по звездичките в очите й!  

      Разлиствам и последния учебник. Има буквичката „ъ”, но  продължавам да го разлиствам. От пожълтелите му страници ме гледа малко момиченце със забрадка – моята прабаба!

       Сега разбирам. Запазени са букварите на жените в нашия род. Аз, мама, баба… Но не разбирам - защо? Питам баба, а тя мъдро отговаря:

        - Всеки род трябва да има памет и да знае корена, езика си и да не се срамува от традициите си, а да ги продължава и предава. Така по-смело ще върви по пътя си. Ще пада, но ще си знае защо да се изправи. Твоето колянце от миналото падане боли ли те?

        Бях забравила за него.

        - А букварчетата? – попитах аз.

        Според баба те са нашето начало, минало и бъдеще. Няма да забравя! А към нещата от бабиното чекмедже ще добавя и букварчетата на моите деца и снимките. За да стигна по-далеч от баба и от мама.

          Хайде да играем! Ох, пак паднах и се ударих, но… се изправих ! Аз съм българче!

 

 



УЧАСТНИЦИ: