Есе
„Аз съм българче”-роден съм тук в България, в семейство, обичащо родината си. Отраснал съм в моята родина и смятам, че ще остарея в нея. Според мен, най-важното е да се гордеем, че сме българи. Да знаем и помним нашата история. Да уважаваме хората дали живота си за нея. През следващата година се навършват 1337 години от създаването на държавата ни. За тези години тя е минала през много трудности, но винаги се е справяла с всяка спънка. Трябва да бъдем горди с нея! Да се сещаме, че сме българи не само на паметните дати, а всеки ден. Малките неща правят обществото, а обществото прави държавата. Ако всеки от нас направи по нещо за другия, по нещо за ”общото”, то тогава ще сме още по-велик народ. Ако всеки се замисли как би се чувствал далеч от своята родина, далеч от своя дом, далеч от близките и приятелите си ще оцени какво значи родината. Родината не е просто територия, парче земя, тя е мястото където е нашият дом, нашето семейство, нашите близки и приятели. Аз се гордея, че съм се родил в България, ако имам възможност да избирам своята родина, бих избрал България. Обичам всяко кътче от страната и бих се радвал, ако успея да обиколя повече места от България.
Поводът да напиша това есе е именно, наближаващата годишнина.Така си припомням какъв народ сме, каква държава имаме, а това ме прави още по-горд.