Състезатели

NULL

Полина Михалева

Брой гласове:
5

 

 

 

 „Ние сме човеци, ние сме българи”

 

Все някога идва ден, когато неизбежно се изправяме пред загадката :Кой съм аз? Не ни е достатъчно да знаем, че нашето начало са родителите ни.Замисляме се не само за себе си. Мислим за българския род.

Откъде идваме? От далечните средноазиатски степи? Или от необятните северни земи, където горите и езерата са били естествената закрила на множество славянски племена? А може би началото ни е някъде тук, в земите на древните траки и техните буйни коне?  Вероятно в корените на съвсем нов народ-българския. Та отново да са близко до своите първи братовчеди-древните гърци. И заедно да правят Великата история на Средновековието.

Миналото ни свързва с дъха на древно тракийско вино, с плахия пламък на свещи от медния восък на славянските пчелини,с тропота на буйни,степни коне.

А нашият път? А моят? Откъде идвам и къде отивам аз?

Била съм винаги тук и ще бъда! Защото е свято името българин. Дошла съм с Аспарухов кон, за да срещна светлокосия славянин или къдрокосия трак. Или сина на славянка и българин. И волен степен вятър е очистил от дребното и делничното душата ми.

„ Бисер,болярин, бъбрек, българин”-така започва речникът на прабългарските думи, запазени до днес. Затова ли и до днес сълзите ни са бисерни? Защото са тъжни като страданието и светли като надеждата, родени от добротата на душите ни,останали завинаги в приказки ,песни, митове ,легенди.

Аз съм част от китни възглавници и черги, халища и покривки, а всъщност-обич и надежда. Сякаш самият Бог е изваял едно малко човечество, за да го превърне в единно и неделимо цяло, в народ.

 

 



УЧАСТНИЦИ: