Състезатели

NULL

Пресияна Ченкова

Брой гласове:
6

 

 

 

Аз съм българче
/есе/
Когато тръгнах с децата от състава по народни танци за дългоочакваната
екскурзия до остров Тасос, не знаех какво ме очаква. Знаех, че ще е весело и
изпълнено с приключения. Детския лагер беше огромен. Исках да играя, да се
забавлявам и щурея с най-добрите си приятели. Да се запозная с много деца от
други държави. Това, обаче, което не знаех е, че ще трябва да се замисля
сериозно и да разсъждавам над една велика тема...
тема, която в напрегнатото ежедневие е останала прибрана и скътана сякаш в
прашния съндък на таванската стаичка. А именно, че аз съм Българче!
Имахме тематична вечер в този прекрасен лагер. Приятелите, които намерих там
искаха да знаят от къде съм, каква е природата ни, какво е морето ни. Любо-
питстваха за всеки камък, за всяко дръвче и клонче. Може би си помислиха,
че всичко е златно, като косите ми...
Исках на всички да кажа, колко е красива моята България! Чудех се от къде да
започна, как да изкажа възхищението си и да опиша великолепието и.
Наредиха се в кръг около мен и зачакаха жадно да разберат каква е моята страна.
За миг аз притихнах и се замислих...
Докато пътувахме в автобуса и се смеехме
на някаква история, после пеехме...минахме през много градове и селца.Път,
като път...е вярно без дупки по асфалта. Големи къщи, красиво подредени
дворове...на ферибота морето беше обширно и синьо. До тук добре, на пръв
поглед и ние си имаме къщи, морето ни също е голямо и синьо. Имаше нещо
друго обаче...нещо, което само сърцето ми усети... трепнах...
Всичко беше различно, далечно, чуждо. Дори покривите на къщите бяха
странни. На плажа имаше чудни бели камъчета, не пясък. Осъзнах
колко много обичам България, правих разлика и осъзнавах колко красива
е Родината ми.Колко мило ми е всичко, дори чуруликането на птичките!
Обичам разходките в нашата планина, там на „Карандила“. Има мека
зелена трева през пролетта и пухкав бял сняг през зимата.Балканът е
величествен и е бил дом за много хайдути и защитници на свободата ни през
времената на робството. Горда съм с историята си и смелостта на всички, които
са защитавали и бранили страната ни. Горда съм с писателите и поетите, които
са написали и съхранили всичко българско. Защото народ без история е
като човек без поколение.....загубва се. А ние българите никога няма да се
загубим ,винаги ще имаме какво да разкажем. Защото сме устояли на петвековно
робство и сме съхранили българския дух въпреки всичко. Играем народните си
танци облечени в пъстри носии, като пъстрата ни природа. Като цветната дъга
след дъжд. Пеем като славеи и носим легендите на народа си.
Изведнъж надигнах поглед и осъзнах колко съм горда и признателна на
страната си, защото съм Българка. Поех дълбоко въздух и със силен глас
започнах:
Аз съм българче и силна
майка мене е родила
с хубости,блага обилна
е родината ми мила.
Аз съм българче.Обичам
наште планини зелени
българин да се наричам
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно
в край свободен аз живея
всичко българско и родно
любя,тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики,в славно време
син съм на земя прекрасна
син съм на юнашко племе.

 



УЧАСТНИЦИ: