Обичам България! Защо ли? Тук жени ходят по огън, а мъже играят хоро в ледените води.Тук имам вяра, обич, сила и мечти с мама, татко и сестра ми. Когато се хванем за ръце, сякаш обгръщаме с тази обич целия свят. Толкова е хубаво и весело!
Моята обич е разцъфнала в прекрасно планинско градче, сгушено в пазвите на Стара планина. Огромна е, заради вярата на гордата българка , която не склонила да се потурчи, хвърлила от най-високия връх и му дала името си – връх Тодорини кукли.
Под него лековити минерални извори още от далечното минало славят родината ми и разнасят бодрост и здраве по света! Гордея се с уникалния боров парк, направен с много обич от родолюбиви дарители!Играя в красивата Слънчева градина в центъра на града ни! По алеи, огрявани от слънчеви лъчи, радост, смях и много настроение. Вековните чинари внушават мъдрост и спокойствие.Златната им сянка ме закриля от всички беди. Острият връх на гигантската секвоя ме кара да си взирам в най-прекрасното синьо на родното небе!
А музиката! Звуците на „Дунавското хоро“ огласят най-щастливите ни мигове! Когато танцувам и пея, сякаш хилядите борови иглички се изправят още по-високо, ароматните им усмивки веселят всяко българско сърце. Раждат се най-смелите ми мечти. Да бъда добър човек. Да нося радост на хората. Нали съм Христомира. Едно българче.