1337 години България, а аз съм само на 13.
Историята на България е вековна, драматична, изпълнена с конфликти и героизъм, а моята история е безгрижна, пълна с любов, детски смях и забавления. Обичам да пея, да танцувам, да чета и пиша, да играя тенис и да пътувам и рисувам. Обожавам конната езда. Наслаждавам се на красивите гледки, необятните простори и природата на България. Тя не е само географско понятие, за мен тя е във вкусът на бялото кисело мляко на баба ми. В ароматът на зеления здравец и мушкатото на двора ни. В червеното омайно вино на дядо ми.
Моята Родина е лесна за обичане, защото е свободна, модерна и пълна с възможности.
Родина - трудна за напускане, защото съм свързана с традициите и съм пуснала корените си в тази земя.
Родина - невъзможна за забравяне, защото където и да отида винаги я нося в сърцето си. Помня детската си стая, прегръдката на тате и мама и топлината на дома, защото най –щастлива съм си вкъщи.
Аз съм българче, не защото го пише в акта ми за раждане. Аз съм българче, защото сърцето ми бие в ритъм седем осми, защото пиша на Кирилица, защото знам историята си. Препускам с Аспаруховата конница, слушам мистерията на българските гласове, чета за величието на царете ни и победите на войниците ни. Възхищавам се на патриотизма и саможертвата на героите от учебниците, но се гордея и с моите съвременници. Вярвам, че и аз ще сбъдна мечтите си, ще прославя Родината си и България ще се гордее с мен.