Новини

     

    Времето и Левски

    Времето и Левски

    „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"

    Как обърна времето живота ти, Бачо Василе?

                 Роди се в тежко, трудно, тъмно време. Отрано неволите и скръбта легнаха на крехките ти рамене. Искаше да учиш, но вместо това стана дякон в сопотския манастир, при вуйчо си. Можеше да станеш отличен майстор - гайтанджия, благ свещеник или уважаван учител, но времето обърна живота ти. Обикаляше селата, вървеше по прашните друмища и не виждаше радост в хорските очи , черните забрадки засенчваха слънцето и сякаш нямаше край хорската мъка. В сърцето ти се натрупваше гняв и мислите ти не летяха към молитви за помощ, а за това как да промениш живота на хората. И времето обърна живота ти. Реши да потърсиш нов път, но не за себе си, а за българите, за разплаканите детски очи, за черните забрадки на жените, за отрудените мъже.

    Започна като четник. Премина Балкана като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Учи военно изкуство в легиите на Раковски и беше толкова предан, толкова усърден, че направи своя първи скок. И стана Левски - единственият и неповторимият. А времето напредваше и те обърна към една нова идея, че свободата от тиранията можем да си извоюваме самите ние - в обща вяра и усилия.

    И тръгна по нов, труден път да обикаляш села и градове, да вдъхваш вяра и надежда. Да събуждаш от петвековен робски сън българите. Да създаваш комитети за една обща борба.

    Пътят беше опасен. Вървеше сам, въпреки незарастващата рана, въпреки несгодите и неволите. Обърна те времето и ти се преобразяваше ту като заптие, ту като въглищар, ту като търговец. Носеше различни имена, за да се предпазиш от турските потери, за да можеш да разясняваш на българите своята идея „ за чиста и свята Република". Но за тази цел трябваше да се създадат комитети. Да се събират пари за оръжие, да се обучават младежи на военно дело. Трябваше да се осигури всичко необходимо за едно общо въстание.

        И тъй, като разясняваше нова надежда и нова вяра, хората те    нарекоха Апостол  като Христовите ученици. Толкова високо те вдигна народът, защото виждаше чрез теб приближаващата се и така мечтана свобода.

    А, ти записваше сметките прецизно в тефтерчето, защото бе честен и отдаден на делото. Пестеше народните пари, но не пестеше нито силите, нито времето си. Два пъти прекоси българските земи и нито летния зной, нито зимните виелици те спряха.

    Докато времето отново обърна живота ти в онази тъмна нощ в Къкринското ханче, когато те заловиха. Не можа да избягаш, не можа да се спасиш.

    Пое цялата отговорност и вина върху себе си в съдебната зала. Не назова нито едно име. И в дългите нощи и дни в затвора, и в онзи последен мразовит февруарски ден, твоята мисъл беше единствено за хората и делото, което не можа да доведеш до край.

    Избра да погубиш себе си, но да запазиш другарите си, да съхраниш комитетите. А толкова искаше да спечелиш за целия народ, че обърна времето, Апостоле.

    Тебе вече те нямаше, но семената на свободата бяха посети и покълнаха след смъртта ти. Алените кървави цветя и огнените езици на Априлското въстание стреснаха цяла Европа. Целият свят чу зова на българите и помощта дойде с Руско-турската война освободителна война, с боевете на Шипка, където и живи, и мъртви защитаваха заветния хълм.

    Обърна времето, Апостоле. Изгря заревото на свободата. Погали с топлите си лъчи на надеждата цялата българска земя. България тръгна по нов път, за да се превърне твоята мечта в реалност.

    Видол Иванов Видолов, ученик 12.а клас

              СУ „Васил Левски“, Карлово

             Рисунка

    Гергана Дечева

          гр. Дряново  

     

     

     

     

    Назад »