Новини

     

    По стъпките на Левски огънят гори!

    Февруари е. Отново е февруари – този застинал времеви период от годината, през който за кратко поглеждаме назад и се покланяме пред Апостола на свободата. Колелото се е завъртяло, кръгът се е затворил и още една година се е изтъркулила по калдъръмените улички. И пак сме тук, макар и с друго чувство. Различно е. Времето, в което живеем, е трудно, а? Затвори ни. Затвори нас самите зад зидовете на дворовете, портите на къщите и зад стените ни – тези, които сами изградихме около себе си. Заключихме сърцата си и хвърлихме ключа по времето, обвинявайки го, че то ни е принудило да гледаме как животът върви без нашето участие в него, как просто тече и тихо ни заобикаля.

            А е февруари, зимата на замръзналите надежди, на мразовитото безвремие, когато животът на един достоен българин приключва на бесилото, но пътя му – продължава във вечността. „Жито се раздава за мъртъвци, а Васил е жив и вечно ще живее“, казва Гина Кунчева. И един народ, покрусен и обезкървен до снежнобяло, коленичи и се кълне да пише с кръвта си за величието на тази лъвска душа!

            18 февруари е! Историческите извори, осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода Васил Левски, категорично сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873г. Отбелязваме тържествено тези дати. Но е врема да разберем, че Левски не трябва да бъде приеман като съкровище, което да се вади по празници и после пак да се прибира в раклите. Нека се научим да почитаме героите си не само в един или два дни!

            Ние, учениците от VIII клас на СУ „Васил Левски“, Карлово отправяме едно предизвикателство към ученици от цялата страна:

            Почти няма населено място в България, чиито жители да не разказват как Апостола е минал оттам, къде е било скривалището му, в коя църква е пял, в чий дом е събирал съзаклятниците. Твърди се, че Левски лично е създал няколкостотин революционни комитети, макар и директорът на историческия музей в Ловеч Иван Лалев да е изчислил, че е физически невъзможно това да бъде извършено в дадените условия. Нямат край историите за свръхчовешката храброст, хладнокръвие и находчивост на Дякона, описани в литературни произведения и разказвани като легенди.

            Да вземем картата с обиколките на Левски и ако в населеното място, където живеем или около него, открием сведения, че Апостолът е бил там, да запишем информацията и да нанесем знак на картата, че огънят, запален от Левски, гори и днес!

            „Превръщането на Левски в идеал е разбираем процес – казва Дора Чаушева, директор на НМ „Васил Левски“ - Нека не забравяме, че зад забележителните успехи на героя стои човешко същество със своите вътрешни борби, непрестанно отстоявани качества и трудни решения. Не е имало кой да изгражда предварителен образ на Левски, да му създава PR, както бихме се изразили днес. Сам се е запознавал с различни хора, поддържал е връзки с тях и те са го следвали. Неговите пътувания и срещи са една мистерия – той посещава огромен брой селища и навсякъде разчита на личното си присъствие. В това се състои може би най-големият му подвиг. Да отидеш при хората, да ги убедиш, да ги накараш да ти повярват, да те приемат, дори да те крият, когато е необходимо… “

            И го е постигал!

            И ние можем!

     

     

     

     

    Назад »