Тържествено отбелязване на 30-годишнината на българското училище „Св.св.Кирил и Методий“-Виена (видео)
Тази година българското училище „Св.св.Кирил и Методий“ отбелязва 30 години от създаването си. Изложби, конкурси и научна конфернция бяха посветени на юбилея, но кулминацията на честванията бе концертът на 28 май в БКИ „Дом Витгенщайн“. Той бе посветен и на Деня на светите братя Кирил и Методий 24 май, който е и патронен празник на училището и бе под надслов „Аз, буки, веди – това е, млади хора, святото послание на нашите деди към вас“.
Учители от българските училища в Дъблин, Ирландия, Будапеща, Унгария, Линц и Грац, Лондон, Ричмънд (САЩ) уважиха събитието. Сред гостите бяха и д- р Елка Златкова, доцент д-р Десислава Найденова от КМНЦ, проф. Силвия Николаева от СУ „Св. Кл.Охридски“, Асен Петров от дирекция ОБГУМ в МОН, проф. Румяна Танкова, зам.ректор на Пловдивския университет, доц. Елена Събева и доц.Адриана Любенова. Приветствия постъпиха от министъра на образованието Николай Денков, Бойчо Дамянов, председател на БКПО „Кирил и Методий“, Елена Шекерлетова, посланик на България в Берлин, временно изпълняващ длъжността посланик на България в Австрия Албена Гетова, Асоциацията на българските училища в чужбина.Часове преди концерта пристигна и новината, че директорката на училището Ирина Владикова е удостоена със златен почетен знак на Министерство на външните работи. Учителката Симона Захариева бе отличена с грамота „Неофит Рилски“ на МОН. За повече информация
Една класна стая за две поколения ученици
Георги Томов е един от първите му ученици. Днес той с гордост води синовете си Самуил и Константин в същото училище и с радост среща своите учители.
Текст Елица Ценова
Когато си на 15, учиш в добро училище и имаш страхотни приятели, последното, което ти се иска е да се разделиш с тайфата си и да отидеш на ново място и да започнеш всичко от начало. Когато си на 15 години, всяка нежелана промяна изглежда драматична, а новият живот – пълен с не толкова вдъхновяващи предизвикателства.
Е, преди малко повече от 30 години на Георги Томов му се налага да замени София с Виена. Звучи страшно привлекателно, но аристократичните сгради и добре уреденият живот не могат да заменят приятелите му, любимите занимания и игрите в училищния двор. Тогава няма интернет, няма Фейсбук и Вайбър, а международните разговори са скъпи. Утешението на 15 годишния тинейджър, че е за кратко в чуждата страна помага в началото. Въпреки че не знае и дума немски, Георги е записан веднага в австрийско училище. Първите месеци са изпълнени с учене, забавни и не толкова забавни случки с новите съученици и чакане на ваканцията. Свеж полъх в това нерадостно тинейджърско ежедневие се оказва новосъздаденото българско училище.