Ако в пристъп на умопомрачение решите да си отнесете в къщи от „еротичните“ ядки на палмата коко де мер, пригответе между 200 и 600 евро
Да попаднеш в задния двор на Сейшелите е също толкова очарователно колкото да се дивиш на луксозната формула – един остров, един хотел. Само че някак невчесано. Въпреки палавата рошавост ежедневните Сейшели те посрещат като стар приятел, сутрин те будят с домашно приготвена закуска с манго, папая, яйца от близкия пазар и сладкото на домакинята, а стаята в къщата за гости на брега на Индийския океан е голяма колкото хола ми в София.
Да опознаваш задния двор на райските острови с обществен транспорт също е приключение. И не защото си единственият бледолик в автобуса, а понеже предишната работа на шофьора очевидно е била на влакчето на ужасите в лунапарка. Добре че рейсовете са нагъсто и няма правостоящи, защото при всяко по-рязко спиране щяха да образуват спретната купчинка в единия край на возилото.
Дори да искате да изпътувате най-големия остров Мае от край до край това ще ви струва 12 сейшелски рупии, някъде около 80 евроцента. Е, толкова излиза и до съседната спирка.
И понеже се оказах на Сейшелите без бански и плажно масло, а това тук си е углавно престъпление, поех към столицата Виктория на животоспасяващо пазаруване. По потъналите в зеленина двуетажни сгради трудно разбираш дали е банка, магазин или жилищен дом, докато не приближиш.
С голяма охота местните разказват, че сред тях няма верска или расова нетърпимост. Очевидно възпитават и децата в толерантност, понеже по оградите на всяко училище се виждат поучителни надписи като „Да си недъгав, не означава да си отритнат“, а в двора малчугани от всички раси изглеждат трогателно сладки в еднаквите си униформи.
А в малък градски парк със старателно поддържана ливада се извисяват фигурите на първият сейшелски президент, сър Джеймс Манчам, Нелсън Мандела и Махатма Ганди.
Според чичко Гугъл 155-те острова на Сейшелите са разположени от Екватора до северния край на Мадагаскар. Най-големи и изградени от гранитни скали са Мае, Пралин (който тук произнасят Прален), Силует и Ла Диг. По-малките им събратя са предимно коралови.
Твърди се, че мястото е върхът на отдавна потънал континент. Местното население очевидно не се родее с атлантите, но ще ви спечели с искрените си усмивки.
Любопитна особеност на пясъка е, че не се нагрява дори при много високи температури. Не вярвах, но още първия ден го изпитах с нозете си.
Бях прочела, че океанът е смарагдов, че природата е дъхоспираща, ако използвам буквалния превод от английски, но чак пък навсякъде да се носи упойващ аромат на цветя. Ами… така е.
За да прочетеш повече 