Фестивалът на свещите в Убон Рачатани - феерия от фосък

Special Thanks to Tourism authority of Thailand

Фестивалът на свещите в Тайланд хем силно напомня на карнавала в Рио, хем доста се различава. Приличат си, защото и двете събития са с почти сакрална важност и започват да подготвят новото веднага щом отшуми предишното.  Дефилето на творенията, поставени върху окичени с какви ли не украси платформи преминават бавно по точно определено трасе (както на Самбадрома), а около тях танцуват отдадено пъстроцвенти състави.  Трибуните са препълнени и всяка участваща композиция има заклети почитатели, които я аплодират.

Но приликите свършват доттук. В Убон Рачатани, Североизточен Тайланд, няма състезание на живот и смърт. Да, хубаво е да си първи, но освен аплодисменти и  почетен знак със скромна премия от краля не получаваш нищо друго. Композициите се изработват в храмовете като местнии художници и занаятчии задават темата, обсъдена и избрана с монасите, а безброй доброволци се включват в отличането и изрязването на детайлите. На голямо пано в обителта се записва кой с колко бата (тайландската валута) е подпомогнал общото дело. За сведение - кралската награда е 200 хиляди (малко над 5000 евро), а само за восъка са необходими повече от половин милион бата.

Дни преди най-важното събитие на годината в храмовете цари трескаво желание да бъде изпипан и последният детайл. В Sri Prada Candle Learning Centre покрита с бои и восък дама, която се представя като продуцент на тазгодишната скулптура,  разказва как смесват восъка на ръка с маслени бои, за да се получат цветните лица на фигурите. Наоколо се щурат, деца, монаси, помагачи, кучета – всички с много зает вид. Посетителят може да седне и да изпита уменията си и ако се справи - да помогне. Дават му излят елемент от восък и той с тънко длето трябва да махне излишъците. Е, ако го развали, никой няма да му се сърди, но седналите край масите са извънредно старателни. Получава се нещо като Вазовото “И всякоя класа, пол, занаятие взимаше участие в това предприятие”.

В храма Wat Phra That Nong Bua композицията е коренно различна. Тя е посветена на друг сюжет и  техниката й на изпълнение е по-класическа – восъкът не е оцветен. Уж изглежда напълно готова. В малка ниша отстрани обаче поклонниците топят в разтопен восък зелена папая изрязана звездовидно в горната си част, после я пъхат в леген със студена вода и полученото за 30 секунди цвете вече може да бъде поставено в подножието на платформата, където чевръсти пръсти драпират пъстър плат.

Фестивалът на свещите в Убон Ратчатани е едно от най-зрелищните и културно значими събития в Тайланд. Провеждан ежегодно в североизточната провинция Исан, този оживен празник отбелязва началото на будистките пости (Као Панса) и на дъждовния сезон.

Известният Фестивал на свещите, провеждан през юли, е нещо повече от просто пъстър парад. Той е официално признат за най-големия фестивал от този вид в целия Тайланд. Художниците прекарват месеци в създаване на гигантски, невероятно детайлни восъчни скулптури, които след това се разнасят по градските улици.

Убон Ратчатани е истински пазител на древни занаяти. Традиционното тъкане и умелото плетене на бамбук все още процъфтяват тук. Тайните на тези занаяти се предават внимателно от поколение на поколение, а туристите имат възможност да видят уникални ръкоделия.

Градът и околностите му са важен център на будизма. Тук се намират известни горски манастири, дом на почитани майстори на медитацията. Някои от тези места, като например Ват Пхра Тхат Нонг Буа, привличат поклонници и интересуващи се от духовни практики от цял ​​свят.

Както всичко в която и да е религия, и тук традицията е обвързана с практичността.  Тримесечното уединение на будистките лами, наречено Васа, съвпада с периода на мусоните, когато в миналото е валяло така че те не са могли да излизат за храна.  Богомолците и поклонниците започнали да им носят в манастирите и храмовете ориз, а след това – и свещи, за да продължават да четат писанията, да създават свещени текстове. 

Но хората говорели – еди кой си занесъл много голяма свещ, а онзи пък я украсил еди как си. И започнали да се надпреварват чий светилник ще е по-интересен, по-посветен на Буда, по-зрелищен.

През последния век тази скромна традиция за въплъщаване на заслуги към бога чрез восък, ескалирала до артистичност и състезателен елемент. Някои фигури стигали до 20 метра височина. А това е нещо, което трябва да се види от всички. И започнали религиозните процесии в първия ден на постите – като демонстрация кой е се е представил с  по-красива свещ пред монасите, т.е. пред Буда. Повечеот век занаятчии и творци в Убон Рачатани прекарват цели месеци в дълбаене, дялкане и отливане на сложни елементи, богато украсени с традиционни тайландски мотиви, митологични фигури и сцени от будисткия или индуисткия фолклор, за да се получи впечатляваща композиция.

Самото шествие е повече от приключение.  По уличките към централния парад местни търговци и улични артисти примамват зяпачи и купувачи.  Поради дъждовния период, пътят на платформите е застлан, а трибуните с амфитеатрално разположени седалки са покрити. Процесията трае с часове. Преминават не само восъчните фигури, а танцови и музикални състави, строени държавни служители в бели парадни униформи, отличниците от университета и училищата и победители в конкурсите за красота, вкл. и „Мис Тийн ЛГБТ“. 

Ако се питате, как восъчните скулптури не се разтопяват при над 30-градусова жега, тайната е в добавения към материала желатин.

Тъй като фестивалът е обвързан с лунния календар (празниците Асалха Буча и Као Панса), точните дати се променят всяка година, но обикновено се провежда през юли. Основните събития включват дневни и нощни шествия около парка Тхунг Си Муанг в центъра на града.

В дните преди главния парад градът е домакин на вечерни светлинни и звукови представления, традиционна тайландска музика и най-вече, истинска вакханалеия от храна. На нощния пазар човек може да се нахрани само от цветовете, ароматите и пушеци, сякаш изригващи от всички посоки.  

Назад »