Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова) е българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на XX век, известна с песните си „Една българска роза", „Повей, ветре", „Янтра", „Остани", „Бяла песен", „Ах, този дивен свят".

Родена в София, израства в кв.Княжево. Учи в гимназия и става чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

През 1968 г. заедно с Борис Годжунов пее като солистка в „Оркестър София" - тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.

Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен" в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет" (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет". През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей" и получава голямата награда за песента „Повей, ветре" (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза" (по музика на Димитър Вълчев).През 1971 година получава Голямата награда за изпълнители на Международиня фестивал в Сопот, Полша./ за песента"Ах, този дивен свят"/ Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

Търсенията на Паша Христова са многопосочни - балади, популярни песни, версии на фолклорни песни, джаз пиеси, политически песни.

Гласът ѝ е специфичен - с огромен гласов диапазон и възможности за най-ярко драматично пеене до най-фините нюанси на нежното музициране. Особено впечатляващо е живото ѝ пеене на конкурси, концерти и фестивали, при които показва импровизаторски талант, лекота в музикалните преходи, перфектна интонация и емоционалност. Така тя печели поредица награди от наши и чужди фестивали, наричат я „фестивалната певица".

Заедно с оркестър „София", Мария Нейкова, Борис Годжунов, фолклорен ансамбъл „Аура" и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува е Ил-18, току що е излязъл от ремонт на въжетата, с които се управляват елероните. Ремонтът обаче не е извършен качествено и когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата. При удара на крилото в пистата, туловището на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател изпада на пистата. От 73-мата пътници, 32-ма загиват за броени минути. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Годжунов - със счупени крайници, Янка Рупкина - с леки изгаряния.

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел /23/.

Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на певицата - само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.

Творческият потенциал на Паша Христова и песните не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист", а през 2000 г. песента „Една българска роза" е обявена за песен на столетието.

През 2006 г. се навършиха 60 години от рождението на Паша Христова. Българската национална телевизия излъчи документален филм за живота и творчеството , а на музикалния пазар се появи биографична книга и компактдиск с най-хубавите  песни. През 2009 година по повод 50 години БНТ в специален юбилеен сайт бяха обявени 50 любими песни от "Златният Орфей".След гласуване "Една българска роза" на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема Първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни.