Състезатели
Христина Маркова, 14 г.
Златна есен
Всички сезони са ми красиви. Всеки един от тях е уникален със своята неповторима прелест. Зимата е приказна с бялата си премяна, пролетта вдъхва живот на целия свят, лятото ни подарява незабравими спомени и преживявания. Но…есента е най-специална!
Лятото отмина, останаха емоциите в душата, радостта и дори мъничко тъга. Но сега е моята необикновена среща със златната есен. Като последна целувка или прегръдка тя оставя неизличима частица от себе си. Тихичко капят листата – ту зелени, ту оранжеви, ту червени. Вървиш по пътечката дъга и усещаш спокойствие и мир. Гледаш дърветата, които събличат многоцветните си премени, и усещаш не тъга, а утеха. Заслушваш се в звука на есенната песен на танцуващите листа, неповторим и единствен. Усещаш последните топли слънчеви лъчи, преминали през клоните на дърветата, да галят лицето ти. И в миг – топлота в твоите длани – лист се отронва, златен, огнен.
Следя с очи отлитането на птиците, а продължавам да мисля за топлината на есента в ръката ми, в душата ми…
В прозорците ми слънцето звъни, картина виждам в топли-топли цветове, гледам мълчаливо. Ронят се дните в календара, но в мен остава слънчевият лъч на есента – завинаги в душата ми.
Нежна и красива, тя е моята утеха. Винаги ще си добре дошла, моя златна есен!
