Състезатели

Алис Миткова Добрева, 10 години

Есен моя

На дъждец ухае Есента

и танцува с цветните листа.

Весело почуква по стъклата

сякаш сипе ноти по земята.

И чадъри шарени разпъва

с локви галено флиртува …

У дома мирише на милинки

и на сладко от червени боровинки.

Есен моя, мое златно пухче,

също като коте с мекичко кожухче.

С топло одеяло вечер ме завиваш,

в жълто наметало сутрин ме обвиваш.

Моя Есен, чудна златна фея,

ти си пъстра песен – с тебе ще запея!

Даваш плод, любов и топлина,

Да пазим земите си чисти

за да има сезони лъчисти!

Да греят с усмивки лицата,

да бъдат щастливи децата!

9.ВТОРА ТВОРБА

Може би сме от една порода

Обичам природата с птиците се веселя,

цветята поливам сутрин у дома.

Слънчо ме поглежда с усмихнати очи,

до морето ме отвежда с топлите лъчи.

Ах, как обичам по пясъка да тичам,

с лятно настроение и синьо вдъхновение,

мидичките  да броя и с децата да се веселя.

А, когато дойде есента тръгвам в гъстата гора -

диви ябълки и крушки да събирам за закуска.

Жълъди, шишарки, клонки …

Не, това не са бонбонки!

Нито с тях си правим зимнина, а ги носим у дома.

Нещо с мама  все  творим и картини майсторим.

Щом снежец отвън вали идват зимните игри.

Борчето ухае нежно, а полетата са белоснежни.

Врабчо весел чик – чирик, той нали си е умник,

от перваза ме поглежда за трохички се оглежда.

И когато дойде пролетта пак пониква младата трева,

галят клонки разцъфтели облаци като къдели.

Все едно са захарен памук.

Утре ще си наберем от тук!

А, цветята пременени се покланят натъкмени.

Да, обичам всичките сезони!

Да се смея и лудея сред красивата природа.

Може би сме от една порода!

УЧАСТНИЦИ: