Състезатели

Анелия Чилева, 11г., ЧОУ „Азбуки“

                                                     Живата гора

      Есента е тук. Листата оживяха, катеричките си търсеха храна и всички се приготвяха за зимата. Кестените и те узряха вече. Дърветата се облякоха в жълти, оранжеви и червени рокли. Мечките си приготвяха пещерите с меки легла и топли юргани, събираха мед за студените дни. По-малките нямаха търпение да дойде зимата. Иглолистните дървета се чудеха каква е тази шумотевица.

       Листата вече бяха във всякакви цветове – само чакаха студения вятър да ги отнесе. Едно от по-малките листенца не отиде при останалите. Това беше Теди. Тя много се страхуваше вятърът да не я изпусне, да не се удари и скъса. В далечината забеляза нещо голямо, което бързо идваше към нея и останалите листа. Започна да бяга в късичката си жълта рокля, но спря, като видя, че другите се усмихваха. Тогава тя разбра, че това е вятърът, идващ към тях. След няколко секунди той вече беше стигнал  и я гледаше любопитно. Някак беше разбрал, че я е страх, и ѝ каза, че няма защо да се бои от него. Теди го попита дали беше изпускал някога листа. Вятърът я увери, че това няма да се случи с нея. Тя му повярва и като усети, че се вдига нагоре, затвори очи.

     След една минута ги отвори и зяпна с отворена уста. Тя летеше над голямата цветна гора.  Обърна се и видя, че всичко е бяло, и разбра, че зимата бе дошла. Но тя не отиваше към нея. Огледа се и забеляза, че имаше и други малки жълти листенца като нея. Попита вятъра къде ги води, но той не я чу. Реши, че пак ще се поинтересува, когато пристигнат. Теди заспа.

       Събуди се, като усети, че тупва на земята. Отвори си очите и видя, че е на дърво. Първоначално си помисли, че всичко е било сън, но после се огледа и ѝ направиха впечатление зелените дървета наоколо. Слезе на мократа земя. Усети, че бе валяло дъжд – имаше локвички навсякъде. Огледа се в една. Искаше да разбере дали е изцапана, но какво да види – Теди беше голямо зелено листо. Това много я зарадва. Огледа се да провери дали вятърът още е там, за да му благодари, но него го нямаше, така че се върна на дървото и отново заспа.

Трябва да пазим природата, защото много животни губят домовете си. Не трябва да  унищожаваме горите, защото те пречистват въздуха и без него ние не можем да живеем.

УЧАСТНИЦИ: